7
"Има много какво да се подобри в организацията на работа на публичните институции и на управлението на София, така че да не се вземат решения на парче, да не се гасят пожари, а да има мисия и визия, план и системен подход при решаване на градските проблеми, с отчитането на това какво би било влиянието на дадена дейност върху други сфери на обществения живот. Комплексен подход при управлението на града и вземането на решения, изтъкна за БНР Надежда Данаилова.
Гости в рубриката на БНР "Младите хора, които ме вдъхновяват" са ръководителят ан Екипът на София арх. Любо Георгиев, който работи в сферата на градското планиране и управление и експертът по железопътен транспорт Надежда Данаилова.
С тях разговаряме за най-наболелите общински проблеми на столицата, какво искат хората да се промени в кварталите, какви са добрите и лошите практики до момента в Столичната община.
Експертите в Екипът на София работят с Продължаваме промяната, Демократична България и Спаси София за предстоящите местни избори с обща кандидатура за кмет – Васил Терзиев.
Любо и Надежда казват, че ги мотивира това, че всички те имат опит в градска среда, в социалната и здравната сфера и защото тази експертиза не се използва досега в градското управление.
"Знаем как работят и как не работят нещата в общината, знаем и как може да се променят, защо сме ги променяли отвътре тези неща и това е нещо, което ни подтикна да не оставим нещата на самотек, а да се ангажираме да направим този град по-добър, защото градът има и потенциал, и нужда", посочи още арх. Любо Георгиев, ръководител на Екипът на София.
"С голяма част на екипа на София план аз съм работила професионално над 7 години и виждах как нещата могат да се оптимизират и подобрят, ако има диалог между различните институции - това беше моята мотивация да се включа", допълни Надежда Данаилова, член на Екипа на София.
От година експерти от трите партии и Екипът на София събират и анализират данни, определят най-важните проблеми и подготвят решения, базирани на данни и знание, така че ако коалицията спечели изборите, екипът в общината да започне реална и активна работа за града веднага.
"Тъй като експертизата и диалогът са нашите силни страни, на това залагаме в нашето взаимодействие с трите партии. Ние вече дефинирахме консенсусни теми на различните организации и основните цели на управлението. Тук включваме и равнопоставено и диалогично отношение с гражданските групи - неправителствени или местни групи по квартали.
Партиите, разбира се, се фокусират върху кампанията и спечелването на изборите, има и разбиране за важността на доброто управление, като всеки си има възгледите за едно или друго нещо, но самият факт, че ние споделяме доста от целите, които трябва да дефинира следващото управление - това е доста добра основа за взаимодействие, поясни още арх. Георгиев.
На въпрос защо Васил Терзиев той отговори:
"Да, той наистина е популярен в една друга сфера - предприемаческата, технологичната и тепърва му предстои да става популярен в публичната сфера.
Защо той - защото се е доказал като добър мениджър и управник, управлявал е успешно големи екипи, показал е отговорно отношение към средата, визирам образованието и това, че е полагал систематични усилия не само за своя личен успех или на компанията, а за създаването на среда, в която други млади, предприемчиви хора да останат тук в България и да се развиват.
Това е човек, който е показал силните си страни, че има добро и чисто отношение към средата и смятам, че той има морал и мъдрост в поведението си, което е много важно за един градски управник, защото не са малко и е са лесни нещата, които трябва да се решават, каза арх. Георгиев.
По думите на Данаилова има няколко ключови проблема, които хората от кварталите изтъкват като проблемни: първо проблемите на софиянци са различни, в замисимост в кой квартал живеят - дали са централната градска част, или в северните или южните квартали.
Като експерт Надежда Данаилова припомни, че има квартали в София, които от години чакат и се молят да имат трамвайни линии, заложени отдавна в плановете на София за транспорта, и пускането на трамваи и там биха решили много от транспортните потребности на тези квартали. Това сме го споделили с г-н Терзиев, че работата на парче не е работещо, каза тя.
"За град като София от гледна точка на градоустройственото планиране, бързото построяване на големи паркинги не е лесно, защото зад това стоят стотици нерешени проблеми - като намирането на общински терени, средства за отчуждаване на имотите, чиито цени са станали непосилни, културата и начинът на мислене на гражданите да предпочитат личен автомобил, необходим е цялостен подход за приоритизиране на градския транспорт и придвижването на пешеходците, допълни още Данаилова.
По думите на арх. Любо Георгиев голям проблем за столицата е, освен нескосените тротоари и недостъпната среда за хора с увреждания, е това, че масово няма проекти при общинските строежи и ремонти.
"А самото скосяване е архаична практика, трябва да се върви към повдигане на нивото на улиците, там където тя се пресича с тротоар. Тези 5 - 10 см. в разликата в нивото чупи цялата работа, не се правят проекти масово, ремонтира по съществуващо положение, което значи че, просто се подменя настилка и на място майсторите работят без конкретен проект, така че и да търсиш кой е виновен после, няма смисъл ..., разясни още арх. Георгиев.
Друг голям проблем за столицата - столицата няма единен кадастър на мрежите под земята - нито за ВИК-а, канализация, газ, най-добре са картирани водата и газта, на също недостатъчно, топлофикация, ел мрежите, старата телекомуникационна инфраструктура - там е доста неясна картинката - то е на база стари чертежи...
"Нямаме подредена информация, нямаме добри проекти и планове, за да отвориш и да кажеш това тук е така и да може да се намесиш - не само аварийно, а да можеш експлоатационно да поправяш и поддържаш инфраструктура. С работата си в София план доста повишихме нивото на информираност и познания за града - от дървета до детските градини, парковете, сградите, културното наследство, защото почнахме да картираме информация. За да знам какво правим и да не ровичкаме напосоки, тепърва предстои много работа, разказа още арх. Георгиев.
Надежда и Любо посочиха, че все още няма цялостна дигитална връзка между звената в общината. Общината да заработи като единен механизъм, не като разхайтена команда, това не значи, че няма хора в общината, които не работят добре, но те го правят въпреки общината. Пример за неизползване дори на събрани данни, са тези от камерите в градския транспорт, те се трупат, но звената в общината нито ги използват, нито знаят къде са, нито знаят какво да ги правят, поясни арх. Георгиев.
По отношение на липсата на достатъчен брой детски градини в столицата, на безплатни спортни площадки за тийнейджърите, Любо и Надежда посочиха, че най-напред са идентифицирали териториалния дисбаланс и къде са най-големите липси.
Защо не заработи публично-частното партньорстео в полза на столичани последното десетилиетие, също дават отговор от Екипът на София.
Арх. Георгиев дада за пример как могат да се развият северните квартали, а не само южните - това може да стане като се насочат общински инвестиции в транспорт и инфраструктура, които пък ще привлекат чуждите инвеститори и хората в тези квартали ще започнат да живеят по-добре.
Защото в София има сегрегация и тя не е расова, а социална. И инвестициите в южна София са много по-големи от тези в северна София, поясни още арх. Георгиев.
Любо и Надежда разказаха още и за идеите им как училищният двор може да се превърне в място за отдих и място за иновации, с които да бъдат запознати както учениците и младите хора, така и кварталните общности.
„Екипът на София“ е група от над 100 експерти с разнообразен опит, работещи активно за превръщането на София в добро място за живот. Мотивирани от нуждата от ценностна промяна в управлението на града и водени от принципи на диалог и включване, предлагаме смели решения, базирани на знание и с конкретен план за тяхната реализация.
Още по темата слушайте в рубриката на БНР "Младите хора, които ме вдъхновяват" в разговор с арх. Любо Георгиев и Надежда Данаилова.
