Те не вършат невъзможни дела, те са хора като всички нас, но въпреки всичко са различни, защото живеят за другите и се раздават. И ако в миналото ни будителите са събуждали народа в името на книжовността, самосъзнанието, духовността, то настоящите ни държат будни със своите дела, в името на общността и ни карат да продължаваме да вярваме, че чудото е възможно.
"Кой е Вашият будител на десетилетието?" С този въпрос Българското национално радио се обърна към гражданите на България, а в рамките на месец хиляди хора посочиха своите номинации.
От тях журито в състав: проф. Огнян Герджиков, д-р Румен Манов, Светослав Иванов, Даниел Ненчев, Елеонора Гаджева, Добрина Чешмеджиева и Ива Дойчинова определи 10-те имена или каузи, белязали последното десетилетие със своята будителска дейност.
И те са:
1. Проф. Минко Балкански – френският учен от български произход милеещ за образованието
Роден е през 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. Смятан е за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Още в началното училище той се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. В гимназията взема по 2 класа за година и постъпва в Софийския университет едва на 15 години. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на Луи Пастьор и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитния Екол нормал сюпериор в Париж. Успява да замине за френската столица, но не е приет в университета, тъй като там имали право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно - професор по физика.
Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Започва работа в Екол нормал като изследовател в лабораторията по физика. Работи по-късно и в Масачузетския технически университет, преди да стане професор в университета "Мария и Пиер Кюри" в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло.
След 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България, като в родния си край създава Фондация "Миню Балкански", на името на баща му. Базата на фондацията е в село Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека, изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей.
Освен това фондацията откупува и реставрира няколко къщи, където е възстановена традиционната битова подредба. В този етнографски комплекс, който е от особен интерес за чуждестранните гости, се провеждат редовно курсове по информатика, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. А шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс в лицея "Луи льо Гранд" за кандидатстване в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж.
Заедно със сина си Ален проф. Балкански привлича известната американска фондация Schools Online от Калифорния за развиване на програма, по която вече 30 от най-добрите гимназии в страната са снабдени с компютърни лаборатории.
Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност и на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца.
През 2003 г. е награден с орден "Стара планина", а през 2004 г. получава статуетката "Мигрант на годината" на Международната организация по миграцията. Проф. Минко Балкански е четири пъти носител на титлата Доктор Хонорис Кауза.
През 2018 г. проф. Балкански беше номиниран както от журналистическия екип на "Будител на годината", така и от много слушатели, читатели и… спечели! Будител, който докосна и умовете и сърцата на хилядите, гласували за него.
Животът е неизчерпаем извор на срещи. Кратки, желани, пълни с емоции, други пък с уроци, с размишления. Но, има едни, които са незабравими. Които топлят душите и пълнят сърцата. Които дават надежда. Даже упование. Такава е всяка среща с Професор Минко Балкански.
Навършил през юли т.г. 96 години, той продължава да работи, да се среща с ученици, студенти, колеги и приятели на науката. А с това, проф. Балкански – Минко, както обича да го наричат, е щастлив, защото е алтруист, защото е Будител, който не спира да дава.
"Мисля, че истинското щастие е когато даваш. И защото вярвам, че хората са родени, за да бъдат щастливи, то колкото повече даваш", споделя той.
2. Георги Господинов – вдъхновяващото перо на българската литература
Той е не само най-превежданият извън България български писател, той е и огромна повод за гордост – първият българин, носител на литературната награда "Букър" за своя роман "Времеубежище".
Роден е в Ямбол на 7 януари 1968 г. Завършва "Българска филология" в Софийския университет, става доктор по нова българска литература в Института за литература при Българската академия на науките с дисертация на тема "Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век". Известно време работи като литературовед в Института по литература при БАН. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе, а по-късно по съвременна българска литература.
Още с първата си стихосбирка, "Лапидариум" (1992), Георги Господинов е отличен с Националната награда за дебют "Южна пролет". Следват "Черешата на един народ" (награда за книга на годината на Сдружение на български писатели, 1996) и през 2003 година, "Писма до Гаустин".
Негови стихове са включени в редица международни антологии, сред които е "New European Poets", а преводи на негови творби на различни езици, включително на арабски, могат да се прочетат в lyrikline.org
"Естествен роман", първият роман на Георги Господинов, издаден десет пъти, а критиката го определя като "първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те". Освен това е публикуван на 21 езика.
Вторият му роман "Физика на тъгата" още с излизането си оглавява класациите за най-продавани книги в България. През 2013 г. печели наградата "Български роман на годината" на Националния дарителски фонд "13 века България", а през 2014 г. е номиниран за четири международни награди.
И идва времето на… "Времеубежище", издаден през 2020 г., романът, който донесе на Георги Господинов, а и на цяла България наградата "Букър" през 2023-а.
"Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо", пише той в творбата си.
"Почетен гражданин на София" е от тази година.
3. Иво Иванов – талантът да си проницателен разказвач на живота
От 30 години живее в САЩ, но той е български писател, журналист и баскетболен треньор, автор на три сборника с вдъхновяващи истории, базирани на реални събития и с герои от заобикалящия ни свят: "Кривата на щастието", "Отвъд играта" и "Хроника на болката".
Приятелите му го определят като невероятен добряк, а критиката го смята за изключително талантлив, чувствителен и проницателен разказвач, чиито текстове, написани от другата страна на Атлантическия океан, предизвикват хората да се замислят за наистина важните неща в живота – да търсим своя смисъл, като поставяме човечността и любовта пред жестокостта и омразата.
А олицетворение на неговата доброта е желанието му да помага, безкористно – когато е у нас прави и невъзможното да отиде до Калофер, за да се срещне и да вдъхне поне мъничко надежда на Николай Божиков - млад мъж от градчето, страстен почитател на футболния ЦСКА, който от дълги години страда от мускулна дистрофия и е прикован към леглото.
Иво Иванов е роден през март 1974 г. Завършва Националната спортна академия със специалност "Баскетбол" и "Журналистика" в Софийския университет. Живее в щата Канзас, САЩ, където работи като директор по маркетинг в сферата на уеб дизайна. Освен това тренира два гимназиални футболни отбора. Води радиопредаване, прави подкаст с приятели. Той е сред най-продаваните български автори през 2015 и 2016 г., като в книгите си той пише за обикновените хора, попаднали в необикновени ситуации.
4. Никола Рахнев – мечтата за милион засадени дървета в България
Да правя добро е най-прекият път към щастието…
На 40 години е, като зад гърба си Никола Рахнев има огромен опит в сферата на продажбите, управлението, консултантски услуги, бизнес развитие и други. Това, с което обаче е най-разпознаваем, е именно създаването на най-голямата доброволческа инициатива за засаждане на нови гори и дървета в България.
Идеята му за "Гората.бг" се заражда през 2011 г., а през 2013 се осъществява първото масово засаждане на дървета. Мечтата от милион засадени дървета вече далеч е надхвърлена и общността около "Гората.бг" вече се гордее с над 2 000 000.
Организацията му дарява всяка година на общини, пчелари, малки деца и детски градини стотици хиляди дървета, като с това дейността на Никола се разраства постепенно и обхваща много области, където има нужда от навременна и експертна помощ.
Например къщата "Прегръдки от България" приюти десетки бежанци от войната в Украйна през 2022 г. Никола беше един от първите, които се включиха в помощ на наводнените села в карловския регион. Земетресенията в Турция и Сирия също станаха повод за светкавично събиране на помощи и логистика, която да достигне бързо до пострадалите хора.
"Гората.бг" и Никола Рахнев непрекъснато даряват хранителни продукти на нуждаещи се социално слаби семейства и временно затруднени хора в България. Той бе "Будител на годината" за 2019-а.
5. Евгения Пеева-Кирова и Траян Траянов, които са "Заедно в час" за ученици и учители
Евгения Пеева-Кирова е основател на Фондация "Заедно в час" и първи неин изпълнителен директор в периода 2010-2019 г., а днес е член на Управителния съвет на организацията. Притежава бакалавърска степен по икономика, политология и социология от Харвардския университет и магистърска степен по образователен мениджмънт от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
През годините тя получава различни форми на признание за работата си, включително наградата "Млад мениджър на годината" (2018) и "Жена на годината" в категория "Общество" (2012).
Траян Траянов е част от екипа на Фондация "Заедно в час" от нейното създаване през 2010 г., като от 2019 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на организацията. Член е на Борда на настоятелите на Американския колеж в София, където е завършил средното си образование. Има бакалавърска степен по социални науки от Харвардския университет и магистърска степен по социология от Университета в Кеймбридж.
Именно те са двигателите на Фондация "Заедно в час", която през последните 12 години се утвърди като една от най-дейните и влиятелни неправителствени организации у нас в сферата на образованието. Организацията им работи за осигуряването на равен достъп до качествено образование за всяко дете в България чрез разнообразни дейности – програмите им "Нов път в преподаването", "Училища за пример", "Учим заедно", както и образователната за педагози Prepodavame.bg - специализиран сайт, който предлага ресурси за учители, директори и образователни експерти, включително добри практики, наръчници, работни листове, обучения, уебинари и др.
Фондацията им провежда и благотворителната инициатива "Предизвикай се с кауза" - ежегодна инициатива с участието на популярни личности и любители на спорта, която има за цел да събере средства в подкрепа на дейността на организацията чрез участие в различни спортни дейности.
6. Стефан Командарев – режисьорът, който завършва медицина и лекува с кино
Роден е на 28 септември 1966 г. в София. Завършва медицина, но и кино- и телевизионна режисура в НБУ. Автор е на документалните филми "Хляб над оградата", "Азбука на надеждата", "Градът на жените баданте", "Живот от живота", на игралните "Съдилището", "В кръг" и др.
Филмът му "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008) e първият български игрален филм, попаднал в кратката селекция за "Оскар".
"Посоки" (2017) пък беше първата българска лента със селекция в официалната програма на Кан след 1989 г.
Новият му филм "Уроците на Блага" спечели три награди на 57-ото издание на международния кинофестивал в Карлови Вари - Голямата награда "Кристален глобус", а вече официално е и българското предложение за "Оскар".
Стефан Командарев е едно от ярките имена в българската кинематографска общност. Режисьор, сценарист, продуцент, той е еднакво отдаден и верен както на документалното, така и на игралното кино.
Критиката определя филмите му като дълбоки, отличаващи се с дълбоко и пространно познаване на темите, които третират, и с топлота и със симпатия към техните герои.
Лентите му са с изострен фокус към съвремието, внушаващи тревожност за днешния ден и отличаващи се с почти документален кинематографизъм, завладяващи и комуникативни. Силно емоционални, с категорично заявена гражданска и социална позиция.
7. Лазар Радков – капачките, които гарантират здравето на нашите деца
Този млад и вдъхновяващ човек направи истинска революция в дарителската култура в нашето общество през последните години. Той е основният двигател на кампаниите "Капачки за бъдеще" и "Каузи.БГ".
Лазар е и обучител по оказване на първа помощ, както и доброволец в различни акции за подкрепа на хора в бедстващо положение, като пострадали при наводнения, както и в резултат на войната на Русия в Украйна.
Инициативата му "Капачки за бъдеще, която почти шест години хиляди българи се включват и събират стотици тонове пластмасови капачки (а от неотдавна също бутилки и кенчета – бел.ред) и така осигуряват пари за купуването на кувьози и детски линейки за болници в малки и големи населени места.
Всичко започва през 2017 г., когато Лазар Радков подема коренно различна кампания под надслов "30 под 30" в опит да мотивира един милион българи да спортуват всеки ден в продължение на 30 дни. Позитивният отзвук от спортното предизвикателство и идеята за събирането на пластмасови капачки се срещат в главата на Лазар и лампичката светва: за да стимулираш голям брой хора да предприемат каквото и да било действие за постигане на качествена промяна, трябва да им дадеш възможност да го направят по лесен и привлекателен за тях начин, защото това увеличава вероятността те да продължат да го правят във времето.
По същото време Лазар, който близо 10 години, води безплатни тренировки в столичен парк. Един ден той обявява пред трениращите, че ще събира пластмасови капачки с благотворителна цел. В тренировката в този ден участва и Мартина Йорданова, която по-късно му донася събрани от нея капачки и се превръща в основна причина за силния старт на кампанията. Лазар споделя за акцията си в социалните мрежи с призив към своите приятели и последователи да дават предложения за какво да се използват средствата от рециклираните капачки. Много от хората предлагат една и съща идея: да се купуват кувьози за болници в страната.
Така Лазар се заравя в темата и открива, че всяко десето дете в България се ражда недоносено и едно от всеки три от тях развива форма на увреждане на зрението. Проблемът е ясен и налице и той решава, че би могъл да бъде част от усилията за неговото разрешаване.
"Капачки за бъдеще" е за близо 6 години са купени няколко десетки кувьози, както и други медицински уреди, с които са подпомогнати 40 болници в България, четири специализирани детски линейки, дарени на болници в Пловдив, Плевен и Русе, както и на СБАЛ по детски болести "Проф. Иван Митев" в София. Преди дни от инициативата обявиха, че на практика е готова и петата детска линейка, като тя вероятно ще бъде дарена на болницата в Кюстендил.
8. Дарин Маджаров – младежът, който като се учи – учи и децата ни
Вече е на 36, но детското в него поддържа онзи пламък, които не угасва с времето.
Роден е в Дряново, средното си образование завършва в Националната Априловска гимназия в Габрово с медал за отличен успех, пълно 6.00.
През 2011 г. получава бакалавърска и магистърска степен по електроника и компютърни науки в университета Якобс, Германия, става докторант в областта на възобновяеми източници на енергия и електрически коли в Льовенския католически университет, Белгия, но се връща в България.
Същата тази година у него се заражда идеята за платформа, която да е в помощ на учениците.
Дарин основава "Уча.се" като първоначално находчивият млад предприемач записва сам над 550 видео урока по математика, физика, химия, биология и английски език. След като интересът към платформата му нараства, той прекъсва докторантурата си и се завръща в България, за да се отдаде изцяло на проекта и да изгради екип, с който да подобри образованието в България.
През годините желанието му е "Уча.се" да бъде мястото, на което всеки получава уроците за училище на разбираем и интересен език – един незаменим инструмент, който помага и на учениците, на учителите, както и на родителите.
До момента Дарин е помогнал на стотици хиляди деца да учат по-успешно. Към 2021 г. в сайта и приложението на "Уча.се" има над 24 000 видео урока, теста и преговори с мисловни карти. Уроците са изгледани над 100 000 000 пъти от над 1 000 000 регистрирани потребители.
9. Стефан и Максим Иванови – 105 дни на вода, 4444 морски мили в Атлантика
Двамата потеглят на най-голямото приключение в живота си с лодка, направена в гаража им. Те са и първите българи, осмелили се да прекосят Атлантика само с гребане.
Над 80 дни мореплавателите – баща и син не виждат никого. Посрещат и рождените си дни сами, в средата на океана. Почерпката им е… уловената от самите тях риба, с която се изхранват по време на цялото си пътуване.
Със своето пътешествие Стефан и Максим се надяват да популяризират темата за донорството и да накарат повече хора да се замислят за това, че могат да помогнат на околните.
А на книжния ни пазар вече е факт и книгата им "Неверест" – разказ за една дръзка мечта, превърнала се в неповторимо приключение, вдъхновяваща история за океанското им пътешествие.
Експедицията на Максим и Стефан започва на 14 юни 2020 г. от Португалия, а целта им е да прекосят Атлантическия океан от изток на запад. 105 дни на вода, 4444 морски мили (8230 км) в сезона на ураганите – двама мъже в лодка. Хиляди хора по света със затаен дъх следят всяко загребване, всяка прогноза за приближаващ ураган или техническа повреда на борда.
Баща и син обаче пребориха несгодите и успешно завършиха първото българско гребно прекосяване на Атлантическия океан, а само преди дни бащата Стефан, който е и банкер, се върна у нас, след като взе участие в първата в света експедиция с гребна лодка от Антарктида през Южния Океан. Тя завърши успешно на 17 януари 2023 г., и донесе шест рекорда на Гинес.
Членовете и организаторите на пътуването имат специална мисия, свързана с опазването на Южния океан.
10. Алек Алексиев – актьорът, който първо действа, после говори
Процесът е: Първо действие, след това - говорене. Личните примери... Имам чувството, че част от обществото ни не цени човешкия живот, омаловажава го, за него е просто месо…
Това казва пред БНР актьорът Алек Алексиев, който с първите удари на Русия над Украйна, не се поколеба, а пое трудния път през бомбите и осколките, за да окаже подкрепа на бягащите от войната.
А година след началото на кървавите удари той съхрани историите на избягалите украинци, които са намерили подслон у нас, в документален филм "Детство 2.0".
От години актьорът има ясно изразени граждански позиции и е активно ангажиран в полза на обществото, участва в граждански инициативи и дейности на фондация "Заедно в час", която работи за достъп до качествено образование, също и на фондация "Сийдър", която се грижи за деца и възрастни в неравностойно положение. Обвързан е и с дейността на фондация "За доброто", която стартира фонд за децата на загиналите лекари, медици и парамедици по време на Covid пандемията.
Чрез филма си и чрез фондацията "От другата страна" работи по темата за зависимостите - алкохол и наркотици. Той е един от малкото български актьори, които дават пример със собственото си поведение за това кое е добро и кое зло.
Алек Алексиев попадна сред 30-те финалисти, номинирани сред участници от 80 държави, на световния формат на програмата "Най-изявените млади личности на света" за 2023 г. на Международната младежка камара - България.
От октомври на специално създадена платформа всеки ще може да гласува за един от десетте номинирани, чиято дейност и кауза подкрепя.
Кой от тях е "Будител на десетилетието" ще стане ясно на тържествена церемония, която традиционно ще се проведе и излъчи на празничния 1 ноември в ефира на БНР, bTV и партньорски мрежи на водещи български медии.
