Кои са „модерните“ психични разстройства сред подрастващите, могат ли социалните мрежи да повлияят за поява на психично разстройства сред младите, нарастват ли разстройствата, свързани със стреса в ежедневието – по тези въпроси внесе яснота д-р Елка Божкова, клиничен психолог и психотерапевт към УБ „Александровска“. Тя участва в конференция на тема "Увеличаването на психичните разстройства при младите хора - мода или реалност“.
Няма регистър или достатъчно надеждни статистики, с които да се установи дали съществува трайна тенденция за повишаване на психичните разстройства при младите хора, уточни пред БНР-Радио София специалистът. И е трудно да се отговори на този въпрос, защото се променят и класификациите, в които се дефинират диагнозите, както и критериите, по които се поставят.
„За мен е интересен феномен, че има млади хора, които не учат и не работят. Задавала съм си въпроса дали това може да се случи поради леки психични проблеми и моето мнение е, че не е така. Според мен това е свързано с тежко психично разстройство. Вероятно процентът на тези хора се е увеличил наистина“, посочи тя. Наблюдава се по-късно порастване, по-късно съзряване, но има и конкретни прояви, и по-разпространени диагнози - например, разстройство с дефицит на внимание и хипер активност се наблюдава вече и при пълнолетни хора, а в предишни класификации тази диагноза се поставяше само на деца, допълни психологът.
Може би трябва да анализираме влиянието на интернет пространството и социалните медии.
Там човек вижда много информация, но много бързо преминава през нея, вижда само заглавията, не чете нищо задълбочено, което създава впечатление, че не можем да се концентрираме и да помним, посочи експертът. Тревожността да не изпуснем информация за нещата, които се случват.
“За мен е абсурдно, човек да вярва, че може да проследи всичко, просто няма начин, трябва да приемем, че не може да се случи“, каза д-р Елка Божкова.
По думите ѝ, съветът „Не се тревожи“ не може да подейства толкова бързо, когато човек е тревожен, добре е да изследва в дълбочина какво го тревожи, в някои случаи е добре да се изправим срещу страховете си, за да ги преодолеем и да не се травмираме.
Често срещани са паническите разстройства.
Всеки човек, когато е силно разтревожен за нещо, често не може да формулира и да каже какво го тревожи. Тогава усещаме симптоми в тялото си. Това може да се случи на всеки, но случването е проблем, когато проваля наши важни цели – не отиваме на интервю за работа, защото се опасяваме от провал, илюстрира психологът.
„Тревогата трябва да води до разрешаване на проблема – ако се тревожа, че ще ме скъсат на изпит, това трябва да доведе до сядане и четене на учебния материал“, категорична е д-р Елка Божкова.
Още подробности по темата за психичното здраве чуйте от разговора на Невена Николова в звуковия файл.
