Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българският фармацевтичен съюз опровергава данни на БЛС за електронните рецепти

Снимка: БГНЕС

На 02.11.2023 г. Български лекарски съюз излезе с данни за електронните рецепти, но последвалото тълкуване на данните и заключенията, които бяха направени, смятаме за некоректни. Това пишат от Българския фармацевтичен съюз.

Председателят на БЛС: Липсата на възможност за хартиена рецепта нарушава правата на лекарите и пациентите

"От 3380 аптеки в България само 2938 са изпълнявали електронни рецепти. Регистърът на аптеките в страната се променя ежедневно – едни аптеки се откриват, други се закриват. 

Към днешна дата в България работят 3230 аптеки. От тях 198 са болнични аптеки, които обслужват пациентите на лечебни заведения и не извършват отпускания по т.н. „бели електронни рецепти“, а 72 са аптеки на помощник фармацевти, които изобщо нямат право да отпускат продукти по лекарско предписание. БЛС се интересуваха защо 442 аптеки не са отпускали електронни рецепти. 270 аптеки (198 болнични аптеки и 72 аптеки на помощник фармацевти) няма как да са изпълнявали такива предписания. Остават 2960 аптеки, от които 2938 са отпускали електронно. Предполагаме, че 22 аптеки все още на са виждали електронна бяла рецепта, защото не са имали пациенти с такива предписания.

Бяха изнесени данни, които ние не поставяме под съмнение, но ще обясним:

204 230 издадени електронни предписания след 16.10.2023

134 983 изпълнения по електронни рецепти (66%)

14 164 анулирани предписания (6.9%)

Предполагаме, че много лекари са допускали грешки при предписването и са анулирали предписанията. Това вероятно се дължи на факта, че не бяха положени усилия от БЛС да се обясни на лекарите как се предписва електронно. БФС разпространи информация за това как и от къде може да се свали мобилното приложение, което не беше направено от БЛС и БЗС, за да могат фармацевтите в ежедневния си контакт с лекарите да ги информират. Не всички предписания са анулирани. 

Има пациенти с няколко варианта на едно и също предписание – няколко рецепти за едно и също нещо. Изпълнено е коректното предписание, а останалите остават неизпълнени. Има предписания, които не подлежат на изпълнение – изписана една таблетка вместо една опаковка, изписани лекарствени продукти, които не са налични въобще на пазара и др. Отчитаме като успех 66% изпълнения, като се има предвид, че при издадени над 44 млн. рецепти по НЗОК от 01.06.2021 г. насам, при които касата доплаща в някакъв процент крайната цена, а понякога реимбурсира 100%, има едва 80 % изпълнения.

69 376 електронни рецепти за изтеглени от аптеки, но само 28 264 са изпълнени.

Има много и различни причини една рецепта да не бъде изпълнена, като някои от най-често срещаните са:

-  Предписаният продукт е регистриран в България, но не е наличен на пазара (никога не е внасян или просто в момента го няма)

-  Предписаният продукт е регистриран, наличен на пазара в България, но аптеката не разполага с него, защото няма гарантиран достъп до всичко налично в складовете. В този случай пациентът обикаля по аптеките в търсене на точно предписания продукт.

-  Пациентът не може да си позволи предписаната му терапия. Тъжно е, но е факт! Дори в аптеката да има наличен аналогичен лекарствен продукт на по-достъпна цена, ако лекарят е предписал по търговско наименование, замяната е невъзможна вече.

-  Пациентът отказва терапията. Дали причината е в липса на доверие, възможности, внушения или „ще изчакам да видя дали няма да ми размине от само себе си“ е въпрос с много отговори.


Всъщност едва сега се вижда до каква степен пациентите въобще се придържат към назначената от лекаря терапия. Това е нещо, което при хартиените рецепти няма как да се проследи. В момента всеки лекар издал електронно предписание има обратна връзка от НЗИС дали, какво и кога е изпълнено в аптеката САМО за електронните рецепти.

49 615 генерични предписания (24%)

Едва едно на четири предписания е генерично. БЛС пропуснаха да посочат, а вероятно не са се интересували, колко от тези предписания са изпълнени. Анализът на тези данни предстои.

БЛС имат съмнение в контрола по отпускането.

Нормативните промени в Наредба 4 и Наредба 28 в сила от 16.10.2023 г. въвеждат ред и неизбежен контрол по отношение на отпускането

Дневникът на изпълнените рецепти (Наредба 28) стана задължително електронен, като в него задължително се съдържат освен данните за лекаря (имена и УИН), пациента (имена, адрес и възраст), вече се включват и самото лекарство (т.е. какво е отпуснато – доза, лекарствена форма и т.н.), а при електронно предписване и национален референтен номер на предписване и отпускане (генерира се от НЗИС при предписване и отпускане). Точно това прави възможен контролът по отпускането ефективен. 

Досега беше възможен контрол по отпускането само в момента на извършване на нарушението (чрез метода на мним пациент), а сега вече се контролира и отпускането дори със задна дата. Изпълнителната агенция по лекарствата е осъществявала контрол по отпускането, както и когато е имала възможност. Сега вече има многократно по-добър начин. БЛС забравят, че контрол по отпускането освен ИАЛ осъществяват и инспекторите на РЗИ, но това се пропуска. Все пак чухме за 800 проверки и санкции на аптеки. Малко или много, достатъчно или не, все пак има някакъв контрол и последствия. Нищо не чухме за контрол по предписването обаче! Има ли въобще упражняван контрол по предписването на бели рецепти някога? Всички ли бели рецепти отговарят на нормативните изисквания? Някой някога да е санкциониран?".

Това пишат още в официалната си позиция от Българския фармацевтичен съюз. И още:

"БФС никога не си е позволявал и няма да се меси в работата на лекарите. Изискванията по предписване електронно предписание (дали да има амбулаторен преглед, номер на лечебно заведение, практика или друго на рецептите, как точно да изглежда рецептата, как да я попълва лекарят) са правени в тази част от БЛС.

Аптеките и фармацевтите не се плашат от прозрачност и контрол, за разлика явно от други медицински специалисти и участници във веригата на лекарствоснабдяването. Дигитализацията позволява превантивен контрол в реално време, който защитава и предписващия, и отпускащия, а най-вече пациента".


Подкрепяме усилията на Министерството на здравеопазването по дигитализацията, пише още в становището.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени