В училище Наско най-много обича да играе баскетбол. Интересно му е. Вярва, че се справя добре. "Аз съм им приятел и те са ми приятели", казва момченцето за съучениците си. Като порасне, той иска да стане полицай.
Когато е едва на три месеца, родителите на Наско разбират, че има сериозен проблем – катаракт и на двете очи. След три тежки операции зрението е възстановено, но се появяват проблеми с бъбреците. По-късно идва и тежката диагноза - рядкото генетично заболяване синдром на Лоу.
Терапиите и медикаментите засега дават добър резултат, споделя майката Елица Петрова. Самата тя е ветеринарен лекар и много обича професията си, но за да има повече време за Наско, работи като учител в професионалната гимназия по селско стопанство в Разлог.
"Всъщност, нямам представа какво е, както някой би го нарекъл – нормалното родителство. С течение на времето, от неговото раждане досега сме си влезли в някакъв ритъм. Справям се. Слава на Бога сме случили на добри хора около нас, и лекарите ни са чудесни. Всички, които ни заобикалят, ни помагат и ни подкрепят. Няма неща, които да не можем да преживеем. Има неща, които не са ни се случвали, не се е налагало да ги преживяваме."
От миналата година в лечението на Наско Манушкин е включен и прием на хормон на растежа, тъй като генетичното заболяване го забавя. Тук на помощ идва "Българската Коледа".
"Огромен смисъл намирам. При моето дете тази помощ е съществена. Това да знаеш, че има хора, които са си отворили сърцата и умовете за други хора, които са в нужда и успяват да помагат - по-хубава Коледа не мога да си представя. Енергията, която носи, наистина е коледното чудо."
Елица Петрова изразява и своята надежда повече деца да могат да се докоснат до тази помощ. Майката мечтае когато порасне, Наско "да бъде добър човек, дори с малко да може да помага".