Европейската централна банка може да започне да намалява лихвените проценти през юни, тъй като инфлацията може да спадне по-бързо от очакваното, но не трябва да изпреварва твърде много подобен ход от страна на Федералния резерв на САЩ, тъй като това би намали ефекта от подобно действие, заяви в интервю за Ройтерс членът на Управителния съвет на ЕЦБ и шеф на Австрийската централна банка - Роберт Холцман.
Инфлацията в еврозоната спадна през изминалата година и икономическият растеж де факто спря, пренасочвайки дебата към това колко бързо и докъде трябва да се придвижи ЕЦБ, за да обърне досегашната политика на рекордна поредица от повишения на лихвите.
"Април не е на радара ми. През юни ще имаме повече информация. Ако данните го позволяват, ще бъде взето решение. Нямам принципно възражение срещу облекчаването (намаляване на лихвите) през юни, но бих искал първо да видя данните и искам да остана зависим от данните", каза Холцман в интервюто си за Ройтерс.
Холцман е смятан от някои за единствения най-консервативния член на 26-членния Управителен съвет на ЕЦБ, който често се противопоставя на разговорите относно намаляване на лихвените проценти, така че предпазливото му "кимване" към понижение на лихвите през юни предполага нарастващ консенсус за подобен ход, за който вече сигнализираха няколко други централни банкери.
Роберт Холцман обаче предупреди, че ако Федералният резерв на САЩ не намали лихвените проценти през юни, пазарната реакция на различията в политиката (на Фед и ЕЦБ) ще отмени голяма част от ползата от намаляването на европейските лихви, така че централната банка трябва да внимава, ако действа самостоятелно.
"Ако до юни данните покажат силно базирана среда за понижение, седмица преди Фед да вземе собственото си решение, тогава е много вероятно да го направим, надявайки се, че и Федералният резерв ще ни последва", каза той, като добави: "Ако Фед не ни последва, тогава може да намали икономическото въздействие на нашия ход".
Ройтерс обаче отбелязва, че дори и след евентуално намаляване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ и по-специално на депозитната лихва, който сега е на рекордно ниво от 4%, все още високите лихвени ставки ще продължат да ограничават икономическия растеж и централната банка ще ще трябва да го свали много по-ниско, пре да достигне т.нар. "неутрално ниво".
Холцман, твърди, че при инфлация от 2% и увеличаване на производствения растеж с 1%, лихвен процент по депозитите от 3% може да бъде "добра цел". Това обаче зависи до голяма степен от това дали 20-те държави от еврозоната могат да преодолеят скорошния си спад на производителността.
"Ако разликата в производителността спрямо САЩ е толкова голяма, колкото сега, тогава дори 3-процентна лихва може да се окаже твърде висока", посочи Холцман.
Пазарните участници очакват депозитната лихва на ЕЦБ да спадне до 2% в по-дългосрочен план, но централните банкери засега избягват обсъждането на въпроса къде може да приключи евентуалното облекчаване на паричната и лихвена политика.
