Италия и Франция трябва да намалят разходите по-бързо, отколкото планират в момента, за да удържат дълга под контрол, докато Германия трябва да "развърже" своята кесия, за да съживи икономическия растежа, призова в петък Международният валутен фонд, предаде Ройтерс.
Финансови министри от цял свят пристигнаха във Вашингтон тази седмица, за да изслушат експерти от МВФ и Световната банка по теми, вариращи от фискална политика до глобален растеж и подпомагане на по-бедните страни.
Въпреки че съветите на МВФ не са обвързващи за страните, които не получават помощ от фонда, последните призиви към Италия, Франция и Германия вероятно ще върнат неприятните спомени за дълговата криза от последното десетилетие, отбелязва Ройтерс.
"Развитите европейски икономики с относително високи нива на дълг трябва да приложат по-значителна и натоварена първоначално фискална консолидация, отколкото е предвидено в настоящите политики на управляващите, например в Белгия, Франция и Италия", посочи МВФ в своята икономическа перспектива за Европа.
Директорът на МВФ за Европа - Алфред Камер каза в интервю за Ройтерс, че правителството на Италия трябва да спре "неефективния" стимул за обновяване на жилища, известен на местно ниво като "Супербонус", който трябва да бъде постепенно премахнат до края на следващата година.
От своя страна Франция може да пожъне "значителна печалба", като се отърве от енергийните субсидии, стартирани след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., добави Камер.
На другия полюс е Германия, която пък има "фискално пространство" за инвестиране в цифровизация и публична инфраструктура и за подкрепа на научноизследователската и развойната дейност на компаниите, отбеляза Камер.
По-рано тази седмица МВФ ревизира надолу прогнозите си за представянето на Германия през тази година, като вече очаква нарастване на немския БВП с едва 0,2% през 2024 г., след като през януари прогнозира експанзия от 0,5 на сто.
МВФ изчислява, че Германия може да повиши дълговата си спирачка, която ограничава бюджетния дефицит до 0,35% от БВП, до 1,35%, като същевременно намалява съотношението дълг към брутен вътрешен продукт.
МВФ не посочва с колко Италия или Франция трябва да намалят дефицитите си. Италия очаква бюджетен дефицит в размер на 4,3% от БВП тази година, 3,7% през следващата година и 3,0% през 2026 г., въпреки че финансовият министър на страната каза, че много ще зависи от новите бюджетни правила на Европейския съюз.
Франция пък повиши прогнозата си за дефицит миналата седмица до 5,1% от БВП и заяви, че ще поиска допълнителни 10 милиарда евро бюджетни съкращения.
Париж постепенно премахна много от своите субсидии за разходите за живот, но данъчното облекчение върху сметките за електроенергия, използвано за ограничаване на цените на електроенергията, беше премахнато само частично и ще бъде отменено напълно едва през февруари 2025 г.
Камер от МВФ препоръча "затягане на коланите", за да се изпрати "силен сигнал към пазара" и да се освободят ресурси за дългосрочни предизвикателства, като застаряващото население, изменението на климата и увеличени военни разходи.
МВФ предвижда този средносрочен до дългосрочен натиск за финансиране да се повиши до 5,5% от БВП в развитите икономики в Европа до 2050 г.
Италия, която беше в епицентъра на дълговата криза от 2011-2012 г. поради големия си дълг, очаква дисциплинарна процедура от страна на Европейската комисия тази година поради постоянното превишаване на бюджетния дефицит.
Франция традиционно се смята за по-сигурна, въпреки че загуби всичките си топ "ААА" кредитни рейтинги през последното десетилетие, тъй като съотношението дълг/БВП нараства стабилно.
Германия е единствената голяма европейска страна, която може да се похвали с най-висок "ААА" кредитен рейтинг, но нейният икономически модел, основан десетилетия на евтини руски горива и близки връзки с Китай, беше поставен под въпрос от неотдавнашното геополитическо напрежение.
