Руското министерство на икономиката повиши очакванията си за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2024 г. до 2,8% от 2,3% предишна прогноза, като същевременно предвижда по-слаба рубла и свиващ се излишък по текущата сметка през следващите години, съобщава Ройтерс.
Икономическото възстановяване на Русия от спада през 2022 г. разчита до голяма степен на държавно финансираното производство на оръжия и боеприпаси, докато Москва води войната си в Украйна, което обаче прикрива проблеми, възпрепятстващи подобряването на жизнения стандарт на руснаците.
По-рано този месец Международният валутен фонд повиши прогнозата си за 2024 г. за растеж на БВП на Русия до 3,2% от прогнозираните през януари 2,6%, посочвайки силните държавни разходи и инвестиции, свързани с войната, както и по-високи потребителски разходи в затегнати трудов пазар и силните приходи от износ на петрол въпреки западните санкции.
Говорейки на заседание на правителството, министърът на икономиката Максим Решетников каза, че основният фактор зад икономическия растеж е вътрешното потребителско и инвестиционно търсене.
Министерството на икономиката очаква БВП да нараства с около 2,3% през 2025 и 2026 г., като в същото време прогнозира руската рубла да бележи постоянен спад, за да се търгува на осреднена ниво от 101,2 за един щатски долара през 2026 г. спрямо настоящите нива около 93 рубли.
Според последната прогноза, руските власти също така очакват цените на петрола да спаднат, а експортната цена на руския петрол до 2027 г. се очаква да бъде 65 долара за барел. Ройтерс отбелязва, че в момента руският суров петрол Urals се търгува на около $79 за барел.
Успехът на Русия в заобикалянето на тавана на цените на петрола, наложен от Запада, чрез пренасочване на износа си към т.нар. "приятелски" дестинации и непрозрачната собственост върху така наречената "сенчеста" флотилия от кораби за транспортиране на петрол, облекчи натиска от санкциите, но намалените приходи от износ все още могат да навредят на бюджетния дефицит.
Войната на Русия в Украйна обаче изтощава държавната хазна, като ликвидната част от фонда за "черни дни" на Москва намаля рязко след инвазията, но икономисти отбелязват, че дори цени на петрола от едва 60 долара за барел все още биха позволили на Русия да запази фискална предпазна мрежа, която може да издържи с години.
Смята се, че намалените приходи от износ намаляват търговския баланс и баланса по текущата сметка на Русия. Очаква се търговският баланс да спадне с повече от 30% през следващите години в сравнение с предишните правителствени оценки, а очакванията за излишък по текущата сметка са намалели три пъти до 25,3 млрд. долара за 2026 г.
"Рисковете също остават. Външно, това е преди всичко забавяне на глобалната икономика като цяло и на икономиките на страните, които са основните търговски партньори на Русия, както и продължаващ санкционен натиск", отбеляза икономическият министър Решетников.
Министерството на икономиката подобри прогнозите за реалния разполагаем доход и за търговията на дребно. Доходите, отчасти движени от високите държавни разходи и затегнатия пазар на труда, се очаква да нараснат с 5,2% през 2024 г. след повишение с едва 2,7% в предишната маркоикономическа прогноза.
В същото време се очаква инфлацията да достигне 5,1% в края на годината, което е над предишната оценка и целта на централната банка за инфлация от 4 на сто.
Пазарните анализатори пък очакват лихвените проценти, които в момента са на ниво 16%, да останат двуцифрени поне до средата на 2025 г.
Според новите прогнози, министерството на икономиката не очаква Русия да разреши проблема си с недостига на работна ръка в скоро време. Безработицата, която в момента е на рекордно ниско ниво от 2,8%, се очаква да се движи около 3% за периода 2024-2027 г.
