Три етикета стоят неизменно до името на Русе - "Най-европейския град", "Малката Виена" и "Град на модерността". Два от тях се свързват с Европа и връзката ни по Дунава. За "Малката Виена" близостта с голямата Виена била толкова жизнено важна, колкото после станала тази със Съветския съюз.
Но… европейският полъх се оказва, че е само за пред гости. Както и илюзията, че гражданите на Русе ще са най-активни по европейските въпроси и очакват с нетърпение именно изборите за Европейски парламент.
Активността е проблем. На последните местни избори толкова малко хора избраха кмета, колкото други са имали за гости на рождените си дни, но такива са правилата - излизаш, гласуваш, получаваш. Не излизаш, не гласуваш, търпиш.
Всъщност ако искате да спечелите русенските избиратели, задължително трябва спешно да регистрирате нова формация. Ако сте стара партия със стари кандидати, нямате шанс. Тук, край Дунава, се хвърляме с главата напред към всичко ново.
Модерност или друго?
Според проучванията на социолозите българите вярват повече на европейските институции, отколкото на българските и това анализаторите намират за израз на безпомощност - някой друг, отвън да дойде и да ни реши проблемите. Ако се намери такъв, той първо трябва да влезе в Русе, на който от европейския облик са му останали няколко фасади плюс един чаршаф, за да не се вижда колко е зле.
Иначе трета лента до Търново все още няма и само изораните кръгчета в нивите край Ценово поддържат надеждата за бъдеща магистрала.
