Това обаче формира нови домове за деца, които се борихме да закрием, само че за бежанци, допълни Ябълкаров. В момента „Мисия Криле“ проучва възможно ли е такива деца да бъдат настанени в приемни семейства. Скоро фондацията ще представи и доклад, свързан с нагласите за тези деца. За Радио Стара Загора Ябълкаров разкри, че институциите казват, че няма пречка тези деца да бъдат настанявани, общностите казват, че би било добре, а самите деца искат да са в приемни семейства.
"Наричаме тези деца "невидими", защото информацията за тях е доста оскъдна. Вече има семейства, които са готови да отворят домовете си за тях. За някои остава притеснението от езиковата бариера. Надяваме се, че след като излезе нашия доклад, където ще бъдат засегнати препоръки и предизвикателства и самите институции ще ги вземат предвид"", разказва Ябълкаров.
От 1983 г. с решение на Общото събрание на ООН, във връзка с годишнината от израелската бомбардировка на жилищни квартали на Бейрут (1982 г.), при която загиват деца, 4 юни се отбелязва като Международен ден за защита на децата, жертви на агресия. В България датата се отбелязва от 2012 г.
В студиото на Радио Стара Загора Ивайло Ябълкаров разказа историята на едно непридружено дете в България. Ще го наречем условно Джамал.
"С него се запознах, когато беше на 16. Правихме среща с афганистанци в лагера в Харманли. Слушахме музика, разговаряхме на различни теи, а тогава тя беше "Какво трябва да знаят, когато дойдат в Европа". След срещата Джамал остана да разговаря с нас. Видимо беше в лошо здравословно състояние. С преводач ни обясни, че от няколко дни очилата му са счупени. Търсил е помощ, но никой не се е озовал. Потърсихме очен лекар, тъй като изпитваше болка в главата. Оказа се, че преглед в Харманли е възможен чак след няколко дни, затова го заведохме в Хасково. Лекарката каза, че не е виждала такова нещо до сега. Оказа се, че едното око на Джамал е напълно сляпо, а другото е с 15 диоптъра. Джамал разказа, че има проблем със зрението, защото когато бил малък талибани нахлули в селото и искали да го вербуват, заедно с други деца. След като той и семейството му отказват, той бива жестоко пребит. Никога няма да забравя момента, в който Джамал сложи очилата си - на лицето му се появи огромна усмивка и каза - "виждам"! Роднините му го убедиха, че не трябва да остава в България. След известно време получихме известие от него, че е в Сърбия, където отново е преживял тежък инцидент. Беше настанен в болница, а очилата отново бяха счупени.... След известно време получихме снимка, че е в Германия. Надяваме се, че отново е с усмивка на лицето!".
