Членовете на еврозоната трябва незабавно да започнат да намаляват дълговете си пред лицето на огромни дългосрочни фискални рискове от застаряването на населението, разходите за отбрана и изменението на климата, предупреди в сряда Европейската централна банка.
"Тези развития ще бъдат достатъчно предизвикателни и страните ще се изправят пред всички тях едновременно. Следователно трябва да се предприемат действия още днес – особено в страните с високи нива на дълга", борещи се с високите лихвени проценти", посочва ЕЦБ в анализ, цитиран от Блумбърг.
Според ЕЦБ, бюджетните усилия, необходими в отговор на тези специфични предизвикателства, биха могли да достигнат най-малко 5% от брутния вътрешен продукт.
"Необходимата фискална корекция е голяма по исторически стандарти, но не е безпрецедентна", посочва още централната банка.
Предупреждението идва в момент на повишена загриженост относно устойчивостта на публичните финанси в 20-членния блок на единната валута - не на последно място във Франция, където шокиращото обявяване на предсрочни парламентарни избори повдигна съмнения относно фискалната консолидация, предизвиквайки сътресения на пазара, отбелязва Блумбърг.
По-рано днес Европейската комисия започва наказателна процедура срещу седем страни членки, включително Франция и Италия, заради прекомерен бюджетен дефицит. Останалите държави са Белгия, Унгария, Малта, Полша и Словакия, а срещу Румъния вече тече процедура.
ЕЦБ каза, че в допълнение към съществуващите бюджетни проблеми, които често се отразяват във високи коефициенти на дълга, се задават допълнителни предизвикателства, които "ще доведат до значителни фискални тежести през следващите десетилетия". Сред тях е и цифровизацията, отбеляза централната банка.
Правителствата ще трябва "незабавно и постоянно" да увеличат т.нар. "първични салда" средно с 2% от БВП, за да постигнат съотношение на държавния дълг от 60% към БВП до 2070 г. от днешните нива на дълга, каза още ЕЦБ.
На всичкото отгоре застаряването на населението, разходите за отбрана и изменението на климата могат да увеличат средния дефицит с около още 3% от БВП, се посочва в доклада на централната банка, като същевременно се отбелязва, че дигитализацията е изключена от изчислението поради "особената несигурност" около нейното влияние.
Въпреки че всички страни трябва да действат, докладът на ЕЦБ разкрива "значителна хетерогенност между страните в необходимите фискални усилия" — с оценки за дефицитите, вариращи от 0,5% до почти 10% от БВП.
"Икономическите политики трябва да се стремят към постепенно намаляване на високите нива на публичния дълг и подготовка за бъдещето, което също ще помогне да се осигури стабилна среда за провеждане на единната парична политика на еврозоната", се посочва още в доклада на ЕЦБ.