Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За "Малките герои с големите възможности"

Проф. Виолета Йотова: 9% от децата имат проблеми с растежа и се нуждаят от специфична терапия

Водещ научен специалист в областта на детското здраве е гост в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" по темата за хормона на растеж

Проф. Виолета Йотова
Снимка: Гергана Хрисчева

За децата, родени малки за гестационната си възраст и кога се налага терапия с растежен хормон - това е темата в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" . 

Защо е важно правилно протичане на бременността, без диети от бъдещите майки и обездвижване, забременяване преди 30 та година за първо дете?

Бременността не е болест, тя не изисква майката да спре да ходи на работа, а да има умерената активност и разнообразното хранене, разказва водещ ендокринолог. 

Сред причините за раждане на дете, малко за гестационната си възраст са: наследственост, хипертония на майката, прееклампсия, двуплодни бременности, инвитро. 

Какво трябва да се прави, за да може засегнатите деца да го преодоляват и защо лечение след 18 та година е безмислено?

Слушайте епизода тук:

Гост по темата е:

☑️ Проф. Виолета Йотова, детски ендокринолог, началник направление Педиатрия в УМБАЛ "Св. Марина“ – Варна


От разговора ще научите:

👶 Какво означава едно дете да е родено малко за гестационната си възраст 

👶 Защо и как още при раждането трябва да се диагностицира новороденото

👶 Каква част от новородените в България се раждат с такъв проблем

👶 Какви са здравните рискове за развитието на тези деца

👶 Животозастрашаващо състояние ли е

👶 Може ли такива деца да наваксат в растежа си 

👶 Какво представлява терапията с растежен хормон и кога се започва

👶 Как е осигурен достъпът до тази тераипя и защо не се реимбурсира от НЗОК

👶 Какъв алгоритъм трябва да се въведе в неонатологиите за установяване на състоянието


"Според предварителни проучвания по Национална програма за откриване и проследяване на деца, които са родени малки за гестационната си възраст от 2021 г., около 2200 - 3000 деца от 32 000 новородени се раждат с малък ръст и тегло, независимо дали са доносени или не. 

Тоест около 7% са малки за гестационната си възраст, тоест на 100 новородени 7 попадат в тази рискова група, каза за БНР проф. д-р Виолета Йотова, началник направление Педиатрия в УМБАЛ "Св. Марина" – Варна и ръководител на програмата.

"По дефиниция около 3% - 4% са с ръст и тегло по-ниски от минималните за дадена възрастова група.

В последното наше проучаване, заедно с Българската асоциация по неонатология, като се има предвид че, много аспекти пречат да се изчисли точната честотата, от трите родилни дома, които работиха с нас без прекъсване и ни подаваха данни, ние получихме честота от 9 % на деца малки за гестационната си възраст,  като се очаква да има и някакво увеличение с годините.

Програмата за откриване и проследяване на деца, които са родени малки за гестационната си възраст, завърши първият си етап и по нея са установени 900 деца от цяла България, близо 700 са изцяло запознати с програмата, около 400 са запознати и ние ще ги прозвъним отново, когато децата станат около 2 годишни, което е в края на тази година, за да ги подсетим, че трябва да посетят детски ендокринолог.

Статистически, между 20 и 40 от тези деца ще бъдат без наваксване, ще трябва да продължи тяхното проследяване и евентуално лечение в бъдеще. Това е малък процент открити, защото не всички родилни домове си свършиха работата

Затова в края на тази програма ние изготвихме алгоритъм, който ще предложим на МЗ, който да бъде въведен в системата за ситемата за Национално информационно осигуряване, за да могат тези деца да се диагностицират и родителите да бъдат веднага запознати, без значение къде е родено детето.

Целта е такъв алгоритъм да се прилага от неонатолозите и общопрактикуващите лекари, които да препращат децата към детските ендокринолози, които вече са запознати с проблема, съобщи проф. Йотова.

Кои са факторите, които водят до раждане на дете с тегло по-ниско от гестационната му възраст:

Един от тях късното първо раждане - у нас то е 34 години за българката, също големият брой инвитро бременности, при които има различни синдроми на плода. Друг фактор е рестриктивно хранене при не малък брой от бъдещите майки, майки-вегани, жени, които спират да работят щом забременеят, една мода, която ограничава жените да бъдат активни - това е масово явление под натиск на обществото, майката си взема болничен и целят род я пази. Това не е добре за здравето на нацията. Има и генетични и това е и част от разнообразието на природата., каза още специалистът.

Най-голямата ни битка е да се разбере, че още при раждането трябва да се проверят размерите на бебето и да се дефинира има ли проблем, защото това не е болест.

За повечето от тези деца няма да има никакви проблеми в бъдеще, но за част от тях, които могат да бъдат пропуснати, това може да се превърне в много голям проблем в бъдеще, посочи проф. Йотова.

"Чрез ранно откриване и адекватно лечение могат да бъдат избегнати тежки последици за здравето на доносени и недоносени деца, родени малки за гестационната си възраст.

До 28- та седимица не могат да се определят гестационни размери, защото почти всички бебета растат еднакво до този период - това е седмият месец от бременността. 

След това вече има известни различия, макар че повечето бебета имат едни и същи размери при раждане, които зависят повече от расови особености и недохранване на майката, отколкото от наследственост. По-едри се раждат момчетата, по-мънички момичетата.

Но за всяка една възраст има норма за тегло, ръст и обиколка на главата

Това са стандрати, според които се определя в коя група попада едно дете и те съществуват от 50 - те години. Но в последните 15 години след дълго научно търсене се прилагат т. нар. стандарти на Фентън на канадска неонатоложка и педиатърка, която успява да свърже очакваните размери с наличната патология, поясни още проф. Йотова, която също е посветила научните си търсения по темата още от края на миналия век.

По думите й и недоносени и доносени бебета могат да бъдат малки за гестационната си възраст деца - това е комплексно състояние - вътреутробният растеж и размерите при раждане отразяват как се е случвало развитието в утробата, дали има други хромозомни или фактори от околната среда, тоест то е един белег за пренатално страдание.

"Начинът да се диагностицира това при раждането е като се сравнят техните размери със стандарт на Фентън.

Нормите за България от 2002 г. за доносено момиченце е тегло при раждането да не бъде под 2600 кг. и под 47 см. Това се променя с декади, а във всяка неонатология и родилно отделение чрез нашата програма може да се провери за секунди и чрез кривата на Фентън да се види дали едно дете е родено малко за гестационната си възраст.

Веднага след раждането при малките за гестационтата си възраст деца се наблюдават т. нар. ранни усложнения:

Едно от сериозните усложнения, появяващи се при приблизително една трета от родените малки за гестационната си възраст деца, е хипогликемията. Ако тя не бъде на време разпозната, е възможно трайно мозъчно увреждане. При тези деца има и повишен сърдечносъдов риск като възрастни.

Данни от проучвания доказват, че при родените малки за гестационната си възраст се наблюдава дислипидемия още от ранна детска възраст. Като възрастни те често имат метаболитни нарушения като инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2.

Доказано е, че е налице и ниска минерална плътност, която се повишава след лечение с растежен хормон.

Повечето от родените малки за гестационната си възраст деца успяват да наваксат в растежа си и да продължат своето развитие преди да навършат 2-годишна възраст.


Смъртността при родените малки за гестационната си възраст деца е до 10 пъти по-голяма от тези, родени с нормални размери за гестационната си възраст, но е по-малък от смъртността при недоносените бебета.

Множество изследвания показват, че здравната система и родителите у нас не приемат раждането с малки размери като здравен проблем, което води до лоши начални здравни грижи и забавяне в лечението.

Родените малки за гестационната си възраст деца развиват рано пубертет и приключват растежа си относително рано, което допълнително стеснява възможния благоприятен прозорец за действие.

"От 2003 год. Европейската лекарствена агенция одобрява приложението на растежен хормон при родени малки за гестационната си възраст деца без постанатално наваксване в растежа.

Това установено лечение в света е важно не само да израстнат децата, а за да бъдат здрави. Растежният хормон спомага, за да се изгради мускулатура при тези деца, която е още по-оскъдна отколкото мастната тъкан, помага им да станат по-подвижни, а това развива и мозъчната дейност.

Защото понякога има известно по-трудно наваксване с възрастта, не е изоставане в развитието, а по-скоро отговаряне на по-ниска възраст от настоящата им.

Това с растежен хормон се преодолява, а също така се профилактира затлъстяването, което настъпва около 6 до 8 годишна възраст и което е пагубно за тези деца, заради метаболитните нарушения.

Затова е важно децата да достигнат рано до детски ендокринолог, а големият проблем, който ние виждаме от нашите скринингови програми е, че при децата, на които вече не можем да помогнем, защото е свършил периодът на техния растеж е, че те въобще не са достигали до детски ендокринолог. Никой не е обръщал внимание на проблема, те са схващани като по-дребнички деца.

Причината е, че нямаме изградена стройна система за диагностика на проблема още от родилното отделение. У нас и диагнозата не включена в Позитивния лекарствен списък на НЗОК.

Приложението на растежен хормон е разрешено, но към момента се финансира от "Българската Коледа" като започва някъде към 2005 година. Родителите настояват това да стане по Здравна каса и е редно, защото ние сме европейска държава и не може единствени да стоим встрани.

Ние сме направили стъпките за реимбурсация по линия на НЗОК и се работи в тази посока, аз съм убедена, че това ще се случи в скоро време, като става дума за малък брой деца - около 60 деца, които се лекуват само до пубертета - до 7-8 годишна възраст. Най-добрите резулати се постигат при започнало лечение на 4 годишна възраст. Лечението не се прилага при лица над 18 годишна възраст, каза още за БНР проф. Виолета Йотова.

Проф. Виолета Йотова (вляво)

Национална програма за откриване и проследяване на деца, които са родени малки за гестационната си възраст се изпълнява от УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна и Медицински университет – Варна с подкрепата на варненското дружество по детска ендокринология (ВАПЕД) и Българската асоциация по неонатология. Програмата е за 3 години, финансирана е от НЗОК и предвижда с помощта на неонатолози, лични лекари, детски ендокринолози и родители, специалистите активно проследяват засегнатите деца до 2-годишна възраст, за да се даде възможност за наваксване в растежа. Програмата предвижда също обучение на медицински сестри и акушерки за правилно измерване на ръст, тегло и обиколка на главата на новородените, а участващите родилни домове трябва да получат инструменти за оценка на параметрите при раждането.

Проф. Виолета Йотова

Проф. д-р Виолета Йотова:

Придобити специалности: педиатрия (1995 г.); ендокринология и болести на обмяната в детска възраст (1999 г.), като от 2011 г. е Председател на Държавната Комисия за присъждане на специалност по детска ендокринология и болести на обмяната. През 2002 г. Защитава дисертационен труд за придобиване на научно-образователна степен «доктор» на тема „Ефект от ниските тегло и ръст при раждане върху постнаталния растеж и някои маркери на повишен кардиоваскуларен и метаболитен риск у юноши”. През 2012 г. защитава дисертация за придобиване на научна степен «Доктор на науките» на тема: “Общо и абдоминално затлъстяване – пренатални и постнатални влияния. Значение за повишения рисков профил от детска възраст». През 2007 г. се хабилитира като доцент по педиатрия. Секретар (от 2011 г.) на Комитета за следдипломна квалификация на ESPE и член-основател на Инициативата за глобална детска ендокринология и диабет (GPED). От април 2010 г. е председател на секция „Медицина” към СУ – Варна. Лектор на форуми по затлъстяване, растеж и диабет в Солун (2006 г.), Рим (2007 г.), Любляна (2009 г.), както и като гост-лектор в Детската болница във Филаделфия – САЩ (2010 г.). Била е учител в Зимно училище по детска еднокринология (Унгария, 2005 г.) и домакин на същото през 2006 г. През 2008 г. е учител в PETCA (Центъра за обучение по детска ендокринология в Африка) в Найроби – инициатива на ESPE и WDF за въвеждане на детска ендокринология в Африка. Доц. Йотова е член на Редакционната колегия на сп. „Педиатрия” и „Известия на Съюза на учените Варна”. 

​Има 82 публикации и 180 участия в научни конгреси, вкл. 20 статии в пълен текст в списания с висок импакт фактор и резюмета в чуждестранни списания с импакт. Основните и научни разработки са в областта на детския диабет, растеж и ендокринни последици от раждане с малки размери, а в последните години – в областта на детското затлъстяване. 


Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Apple Podcasts през iTunes

Viber




БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна