Инфлацията в България остава доста над референтната ѝ стойност в еврозоната, докато бюджетният дефицит и държавният дълг са под референтните нива. Българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на Европейската система на централните банки (ESCB), както се изисква съгласно член 131 от Договора, при спазване на условията и тълкуванията, изложени в раздел 7.1.
Това са заключенията в публикувания днес Конвергентен доклад 2024 г. на Европейската централна банка за прогреса по пътя на приемане на еврото. Докладът за конвергенция оценява напредъка към приемане на еврото в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
В доклада на ЕЦБ се посочва, че през май 2024 г. средният 12-месечен темп на хармонизираната инфлация (HICP) в България е 5,1%, т.е. доста над референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност.
Референтната стойност се основава на трите държави членки на еврозоната с най-добри резултати през последните 12 месеца - Дания (с инфлация от 1,1%), Белгия (1,9%) и Нидерландия (2,5%), като се вземат техните средни нива на инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта. Една страна - Финландия - беше изключена от това изчисление, отбелязва ЕЦБ.
Европейската централна банка очаква инфлацията в България да намалее постепенно през следващите месеци с оглед отслабване на затрудненията в доставките. В същото време обаче ЕЦБ очаква основната инфлация в нашата страна да остане трайно висока, отразявайки главно силния възходящ натиск по отношение на заплатите на фона на затегнатия трудов пазар. Разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27,4% през периода от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9,5%.
ЕЦБ посочва, че съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план. Процесът на икономическо догонване вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната.
В доклада също така се отбелязва, че в момента България не е обект на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. Държавният бюджетен дефицит на България е 1,9% от БВП през 2023 г., т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението дълг към БВП е 23,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60%.
ЕЦБ посочва, че българският лев участва в ERM II през двугодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс. Споразумението за участие в ERM II се основава на редица политически ангажименти на българските власти.
В момента България работи за изпълнение на тези ангажименти след влизането в т.нар. "чакалня на еврозоната" и се насърчава да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие, който беше приет от Групата за финансови действия (FATF), след като България беше поставена в "сивия списък" на FATF юрисдикции под засилено наблюдение през октомври 2023 г.
За референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България са средно 4,0% и по този начин са под референтната стойност от 4,8% за критерия за конвергенция на лихвените проценти, сочи докладът на ЕЦБ. Разликата между дългосрочните лихвени проценти в България и лихвените проценти в еврозоната (претеглени спрямо БВП) леко намалява, като в края на референтния период възлиза на 0,9 процентни пункта. Капиталовите пазари в България остават по-малки и много по-слабо развити от тези в еврозоната.
Докладът на ЕЦБ за конвергенцията подлага на преглед икономическата и правната конвергенция на държавите членки на ЕС извън еврозоната с дерогация, на всеки две години или по искане на отделна държава. В него се оценява степента на устойчива икономическа конвергенция с еврозоната, доколко националното законодателство е съвместимо с правната рамка на ЕС и доколко са изпълнени законовите изисквания за съответните национални централни банки.
