Броени дни ни делят от началото на XXXIII Летни олимпийски игри. За трети път в модерната ни история и точно век след последното домакинство най-значимият спортен форум отново ще се проведе във френската столица Париж и родно място на "бащата" на съвременното олимпийско движение – Пиер дьо Кубертен. Целия си живот баронът, историкът и педагогът посвещава на популяризирането на леката атлетика по света, промяна на образователната система в родината му, така че физическата култура да има своята важна роля във възпитанието на подрастващите и възраждането и развитието на съвременните олимпийски игри.
На международен конгрес на 23 юни 1894 г. в Сорбоната в Париж той прави първото официално предложение за организирането на летни игри по примера на древната Олимпиада, което води и до създаването на Международния олимпийски комитет, на който Кубертен става генерален секретар. През април 1896 в гръцката столица Атина, люлката на античността, се провеждат Първите модерни олимпийски игри. Вторите са четири години по-късно в Париж.
А знаете ли, че България е една от 14 държави съоснователи и участнички в тази първа лятна Олимпиада преди 128 години? "Факт, с който всеки българин трябва много да се гордее", казва за Радио България Катя Иванова, посветила професионалния си път на Музея на спорта в София като негов дългогодишен уредник.
"През 1894 г. в България пристигат десет швейцарски учители по гимнастика, които са разпределени в големите педагогически гимназии на нашата страна. Тези швейцарци изиграват изключителна роля за модерното физическо възпитание в България, но името на един от тях е тясно преплетено с участието на България на Първите модерни олимпийски игри. Страната ни е представена тогава от швейцарския учител по гимнастика Шарл Шампо в състезанията по прескок на кон надлъж, успоредка и кон с гривни. Шампо се класира на пето място и в съвременния смисъл на думата носи първите точки за българския спорт от олимпийски игри. Дълго време ние, спортните историци, трябваше да обясняваме защо се смята, че България е основателка и участничка, тъй като от името ѝ участва швейцарец на практика. Да, но този швейцарец, когато пристига две години преди това в държавата ни е назначен с договор от тогавашното Министерство на просвещението и участва като учител от българско училище – Софийската мъжка гимназия, като част от българската петчленна тогава делегация наред с останалите 13 държави."
За сравнение тази година в Олимпиадата ще участват представители на 204 държави. В Музея на спорта, който се помещава в сградата на Националния стадион "Васил Левски" и днес може да се види възпоменателният медал от това първо участие на България в Олимпийски игри, а г-жа Иванова допълва, че Швейцария никога не е отричала или претендирала за истинността на историята.
Важна роля през 1896 г. има и Димитър Цоков, дипломат от кариерата, който лично се е познавал с Кубертен и още през 1906 г. е представлявал България в МОК, т.е. 17 години преди да бъде създаден Българският олимпийски комитет – разказва ни Катя Иванова. Негова е заслугата за ползотворната кореспонденция, която завършва с участието на страната в Атина. Тя припомня и участието на България през 1928 г. на игрите в Амстердам, тогава Холандия, когато страната ни изпраща само петима спортисти – трима ездачи и двама фехтовачи. Средствата, които са били предвидени за по-голяма спортна делегация, се пренасочват в помощ на пострадалите хора след Чирпанското земетресение, което се случва през април същата година с магнитуд от 7,0 по Рихтер, отнема живота на 107 души и нанася огромни материални щети.
"И тук, в Музея, се намира фехтовалният костюм на Димитър Василев, с който той участва през 1928 година. Много забележителен експонат е това. Тези хора проправят олимпийската следа на България, без да разполагат с кой знае какви материални условия за своята подготовка."
Ситуация, която е съпътствала българския спорт тогава и, за съжаление, и днес. И това прави още по-големи успехите, постигнати от родни спортисти. Най-значимите от които са белязани в историята с олимпийски медали – олицетворение на огромния труд и лишения, с които те са спечелени. "Затова и те трудно се разделят с тях" – признава Катя Иванова. Първият олимпийски медал за България е бронзов от игрите в Хелзинки през 1952 г. Печели го боксьорът Борис Георгиев в категория до 75 килограма.
"В музея имаме два златни олимпийски медала – на бореца Георги Марков, спечелен в Мюнхен през 1972 г., и на първия ни олимпийски шампион по бокс Георги Костадинов от същата година. Въобще старото поколение спортисти имат много силно чувство за дарение. Имаме и няколко сребърни и бронзови медала, но ще се спра на два сребърни медала, изложени в музея, които за нас, българите, имат блясъка на златни. Това е сребърният медал на състезателката на дълъг скок Диана Йоргова, която само с един сантиметър беше победена от представителката на домакините през 1972 г. в Мюнхен, Германия. До ден днешен има съмнение точно ли е измерен опитът ѝ, защото тогава не е имало електронно измерване, а всичко се е правело на ръка с метър.
Тук е и сребърният медал на Йорданка Благоева от същата олимпиада в Мюнхен в дисциплина висок скок. Тя доста често разказва историята на този медал, нека и аз накратко да я разкажа. Когато тя преодолява височината за злато, отдалечава се от полето и вече си облича горнището на анцуга, минали са цели 17 секунди от опита, и изведнъж летвата пада. Българският отбор тогава незнайно защо не подава никаква контестация и тя остава със сребро с преодолени 188 см."
Шампионка отново става представителка на домакините, а години по-късно немско спортно издание излиза с теория, че фотограф на терена бута страничната греда. 20 дни по-късно, през септември, на международно състезание в Загреб, Хърватия, Йорданка Благоева става първата българска лекоатлетка със световен рекорд с преодоляна височина от 194 см.
Катя Иванова не пропуска да отбележи и среброто със златен блясък на Йордан Йовчев от състезанието с халки от олимпиадата в Гърция през 2004 година.
"Той ми е обещал да дари някой от медалите си – гордо допълва Иванова, – но е толкова зает, че все още не е намерил време за това. 24 години или цели шест олимпийски цикъла Йордан Йовчев е сред най-добрите спортни гимнастици в света, една от най-травматичните дисциплини. Това е изключително постижение" – категорична е Катя Иванова.
Тя насочва вниманието ни и към бронзовия медал на Красимира Гюрова, част от отбора по баскетбол за жени на олимпийските игри в Монреал през 1976 година. "За първи път в програмата е включено състезанието по баскетбол за жени и българките се класират трети след отборите на Съветския съюз и Чехословакия, две държави, които днес на практика не съществуват."
България години наред е световна сила в състезанията по вдигане на тежести, а първият олимпийски шампион в щангите е Нораир Нурикян, спечелил злато от Мюнхен 1972. В Монреал през 1976 той отново е непобедим и става единственият българин двукратен олимпийски шампион в този спорт.
"Има един кожен колан в експозицията, знаете, че щангистите си слагат такива колани по време на състезание, той е необходим атрибут за този спорт. Това е коженият колан на двукратния олимпийски шампион Нораир Нурикян. С него той вдига и на двете олимпиади – в Мюнхен и в Монреал. И във вътрешността на колана той си е пишел на ръка с химикал колко килограма трябва да вдигне, за да стане олимпийски шампион."
Бележките "под кръста" за олимпийското злато днес се съхраняват във витрината на историята. Най-успешните Олимпийски игри за България са тези през 1980 г. в Москва, когато страната ни печели цели 41 медала, от които 8 златни, и завършва на трето място в класацията по брой медали.
"Убедила съм се, че за да станеш голям шампион, трябва да имаш талант, но преди всичко трябва много да се трудиш" – казва ни на финала Катя Иванова.
Тайната е изключителен самоконтрол, много работа, лишения и доза шанс. Именно това желаем на всичките 46-ма спортисти в 16-те дисциплини, които ще представят България и себе си на XXXIII Летни олимпийски игри в Париж.
Вижте още:
Снимки: Весела Кръстева, БГНЕС, nsb.bg
