Германският икономически министър Роберт Хабек представи планове за справяне със слабия растеж във водещата европейска икономика, като за начало предлага фонд за стимулиране на инвестициите и промяна на курса на германската бюджетна политика, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Създаването на климатично неутрално модерно промишлено бъдеще изисква мащабни инвестиции, както държавни, така и частни, които са блокирани от ограничителната бюджетна политика на Германия, твърди Хабек в документ от 14 страници.
"В бюджета има малко пространство за маневриране, за да се даде възможност за частни и държавни инвестиции със значително по-голям мащаб от сегашния", пише той.
Международният валутен фонд (МВФ) понижи значително тази седмица прогнозите си за Германия. Икономиката на никоя друга голяма индустриализирана страна не е отслабена до такава степен, отбелязва Ройтерс.
Хабек, за когото се твърди, че ще е кандидатът на "Зелените" за канцлер на предстоящите избори догодина, се прицелва най-вече в заложения в конституцията таван върху разходите.
Дълговата спирачка е от ключово значение за Свободната демократическа партия (СДП), която управлява заедно със "Зелените" и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на канцлера Олаф Шолц.
За да я заобиколи обаче Хабек иска да въведе мултимилиарден "Фонд Германия", който да бъде предоставен за модернизиране на инфраструктурата и да предостави "небюрократична" инвестиционна премия от 10 на сто за всички компании.
Предложеният фонд ще се фокусира най-вече върху малки и средни компании, големи корпорации и стартъпи. Инвестиционната премия ще бъде компенсирана от данъчните задължения на компаниите.
Тази мярка ще бъде валидна за период от 5 години, като по-значителният икономически растеж трябва да гарантира, че държавният дълг ще нараства само умерено спрямо брутния вътрешен продукт (БВП).
Хабек, който ще е част от германската правителствена делегация за започващото днес официално посещение в Индия за разговори по търговски и инвестиционни въпроси, призова също и за намаляване на търговските сделки със страни като Индия и Индонезия, които са съсредоточени върху промишлените стандарти и загърбват селскостопанските стоки.
