Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации обединява над 80 български и международни компании, които си поставят една глобална цел – да утвърдят страната ни като център за развитие на технологиите. И за да постигнат тази своя мечта, осъществяват качествени проекти у нас и в чужбина, свързвайки се с партньори от различни страни. Но може би най-важното, което ги обединява, е инвестицията на време, познания и средства в образованието на децата и младежите, напреднали дотам, че да работят по създаването на свои прототипи в сферата на техническите науки и изкуствения интелект.
В света на технологиите България е известна най-вече със софтуерните си продукти, приложенията и CNC машините, казва Йонко Чуклев, основател на Асоциацията. Радостно, по думите му, е и наличието на български производители на роботи.
“Мога да дам пример с пловдивска компания, която произвежда роботи за полупроводниковата промишленост и изнася от България на шест континента – добавя той. – Що се отнася до местата за създаване на високотехнологични продукти, повечето хора са чували за института INSAIT, който в момента работи по проект в сферата на роботиката със световния автомобилен гигант “Тойота”. Друго място, макар и все още не набрало толкова скорост, е Центърът по мехатроника и чисти технологии към Техническия университет. Извън институциите имаме нелоша база от предприятия, развиващи собствени развойни центрове, лаборатории, умни фабрики. Дори малки компании с екипи от пет-шест души се опитват да създават продукт и това е тенденция, която искаме да насърчим.”
Налице ли е обаче далновидното мислене, необходимо за развитието на високотехнологична икономика?
“В частния сектор има мислене с правилно надграждане – отговаря Йонко Чуклев в интервю за Радио България. – Например един от големите заводи за електроника, който стартира преди доста години, сега завършва нов завод за сложни изделия и има капацитет да проектира от най-малкото реле до PLC контролер. Умната фабрика в Пловдив пък вече разполага с нова геотермална система и надгражда с втори завод за над 100 млн. лв. Всеки собственик на бизнес има визията къде иска да бъде след 10 години – какво да произвежда и какъв екип да създаде в България. На държавно ниво обаче планирането е повече на парче, лутаме се между национални и европейски програми и нямаме централизирана стратегия. Така че по-скоро сме хаотични, затова и има разминаване между държавното и частното планиране и създаването на визия.”
Надеждата страната ни да се превърне поне в частица от високотехнологичния пъзел Асоциацията възлага в голяма степен на младите хора. За тях организира инкубатор по роботика, осигурява ментори, прави достъпни лабораториите, връчва финансови награди.
“В последните години изкуственият интелект е приоритетно направление на интерес, както и потребителската електроника – разказва Йонко Чуклев какво стои във фокуса на техните занимания: – Но ако трябва да кажа нещо по-генерално, най-вече учениците се стремят да създават неща, които ще допринесат за доброто на света – например система за опазване на пчелите от пестициди, робот в помощ на озеленяването, екзоскелет за раздвижване на хора с увреждания. Независимо какво е технологията, младите хора имат голям интерес към решения, които са в сферата на социалното предприемачество.”
Дронове, използвани в спасителни операции, както и робот за плевене – един от първите български проекти, финансирани от Европейския съвет за иновации, са две успешни високотехнологични разработки, представени неотдавна на най-голямото събитие у нас за иновации в технологиите и роботиката Robotics Strategy Forum. Йонко Чуклев откроява също софтуерните платформи, които помагат при управляването на роботи и на умни машини в чужбина.
Поглеждайки в бъдещето обаче един от вълнуващите въпроси, който изниква, е какво място ще заемат роботите и достиженията във високотехнологичната сфера в бита на хората, в организацията на обществото, в националната сигурност.
“Малко зависи от държавата на приложение – казва Йонко Чуклев. – В Азия хората са много по-склонни да приемат роботите в своя бит – дали ще бъде сервитьор в сладкарница или за някаква домашна употреба. Докато в Европа и в Америка, когато става въпрос за хуманоидни роботи, не сме толкова отворени да ги посрещнем. На няколко места у нас имаме роботи сервитьори, но извън това сме типични в отношението си и не съм сигурен дали това ще се промени в бъдеще. Що се отнася до сферата на сигурността, въпрос на международно законодателство е дали роботите например имат място и какво на бойното поле. Тази тема е много широка.”
Спред Йонко Чуклев голямата област, в която роботиката ще има полезно действие на нашия континент, са социалните услуги – в помощ на хората с увреждания, в старческите домове, като инструмент за работа с децата с аутизъм. Изобщо медицината е един от секторите, в които високотехнологичните иновации и умните терапии навлизат ударно.
“България е един от пионерите на Балканите в употребата на хирургическата система “Да Винчи” – обяснява основателят на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации. – В болници в София, Пловдив, Варна, Плевен вече идват хирурзи с ноу хау как се управлява тази система. Освен това на единайсетия конгрес по роботика български хирурзи демонстрираха дистанционна операция между два града с помощта на роботизирана система. Така че поне на регионално ниво стоим доста добре.”
Новите възможности, с които човекът ще бъде отменен в различни дейности, безспорно носят ползи. Но крият ли те опасности пред неговото развитие – като активност, познания, интереси, духовност?
“Роботите не заемат кой знае какви интересни дейности по света – отговаря Йонко Чуклев. – В общия случай биват автоматизирани повтаряеми процеси, т.е. човек мести ръката си от място на място по сто пъти на ден, или използвани при опасни дейности, свързани с вредни изпарения, високотоксична среда. В това отношение не мисля, че крият огромна опасност. По-скоро има тенденция хората да възлагат все повече дейности на изкуствения интелект, да не мислят автономно и тук всеки сам трябва да си наложи мярка. Именно в използването на тези технологии, които се опитват да улеснят потребителя в писане, в решаване на различни всекидневни неща, виждам риск, а не при роботите, изпълняващи рутинни и опасни задачи.”
Йонко Чуклев дава пример как все по-малко обременяваме паметта си с информация, която можем да открием с един клик.
“Вече масово хората не помнят нито един телефонен номер – може би с изключение на собствения и още един – казва той. – Виждайки как на ChatGPT – технология, която е на 2 г., възлагаме да пише за нас мейли и какво ли още не, не е ясно, ако след 10 г. продължим да я използваме и нямаме достъп, дали изобщо ще можем да създадем съдържание в такова качество. Затова и е необходимо да намерим границата и да не възлагаме чак толкова много когнитивни дейности на алгоритъма.”
Докато правим интервюто, вероятно някое дете обмисля как да напише домашното си с ChatGPT, предполага специалистът.
“Първата стъпка е училищата да не си затварят очите, че децата ползват тази технология – подчертава той. – Това, което и учителите, и родителите трябва да възпитат в тях, е осъзнатото й използване. Ние все още сме като щрауси със заровени глави в пясъка, но именно тези две стъпки са определящи, за да можем занапред да ползваме не само технологиите, а и собствените си глави.”
България, която създава софтуерни платформи на най-високо ниво, произвежда машини за всички континенти, разполага с достъпни за хората със затруднени двигателни способности паркове и плажове, предлага едно от най-качествените образования в Европа – така вижда Йонко Чуклев страната ни в своите мечти. А дали те ще се осъществят, зависи не само от държавата, но и от нас самите.
“Виждаме някаква частица да се реализира – затова и с нашите дейности и мероприятия се опитваме да приближим всичко това до реалността и да създадем едно просперираща държава за хората”, заключава той.
Снимки: para.expert, microtel-bg, cardiacinstitute.bg
