Животоспасяваща трансплантация на бъбреци беше направена тази нощ на двама мъже. Операцията е извършена в столичната Александровска болница. Донорът е 46-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт. Неговите близки са се съгласили органите му да бъдат дарени за спасяване на човешки живот.
Бъбреците са трансплантирани до ранните часове тази нощ на двама мъже с хронична бъбречна недостатъчност.
Единият е на 42 години от Русе и от четири години е бил на диализа, а другият е 50-годишен мъж от Сандански в предиализно състояние. Те са били избрани с най-голям процент органна съвместимост с донора от общо 7 поканени за оценка от листата на чакащи. Двата екипа, експлантирали и трансплантирали бъбреците, са ръководени от доц. Пламен Димитров.
"След като реципиентите бъдат извикани и пристигнат в болницата, подготовката е някъде между 4 до 7 часа максимум. Това зависи от различни фактори, които определят самата им подготовка, тъй като се правят допълнително кръвни изследвания, т.нар. "крос мач", който определя директната съвместимост или несъвместимост между реципиента и донора. При всичките кандидати това беше отрицателно. Вече тук ние избираме тези двама, които имат най-малко риск по време на операцията или да се получат след това усложнения", посочи доц. Пламен Димитров.
Двамата пациенти се възстановяват в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на лечебното заведение, съобщиха от столичната Александровска болница. Състоянието им е стабилно, с добри жизнени показатели.
"Състоянието има е стабилно, даже бих казал добро към много добро. Въпрос на време е първите няколко дни да се стабилизират след самата операция. Но те вече са в стабилно състояние, в съзнание са. Проследяваме показателите, за да видим каква е сетивността на новите бъбреци при тях", каза още доц. Димитров.
Това е петата бъбречна трансплантация, реализирана в Александровска болница в рамките на три седмици, и 13-ата от началото на тази година - 12 от трупен и 1 от жив донор.
Доц. Пламен Димитров отбеляза липсата на донори като основен проблем за това да има повече подобни операции и респективно повече спасени човешки животи. По-често близките на хора в мозъчна смърт или без шанс да бъдат спасени отказват органите да бъдат дарени:
"Което донякъде е и разбираемо, защото това за тях е един изключително тежък емоционален дебат. Това е едната страна. От друга страна, някъде може да има колеги, които не са достатъчно мотивирани, да нямат и физически възможност, защото има места в страната, където те работят на границата на физическите си възможности".
