Към призива на Зеленски се присъедини председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер, който е и политически опонент на германския канцлер Олаф Шолц: Джо Байдън показа лидерство, като позволи на украинските сили да използват всички оръжия и по територията на Русия. Сега е ред на европейците да направят същото. Германският канцлер Шолц каза, че ще предприеме всички възможни действия заедно с нашите американски приятели. Затова, моля ви, дайте на Украйна Таурусите, от които има нужда.
Вероятно украинците няма да получат "TAURUS" от Шолц, но ситуацията би могла да се промени след изборите в края на февруари. Върховният представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел, впрочем, застана твърдо зад решението на президента Байдън: Отново заявявам, че Украйна би трябвало да може да използва оръжията, които й доставяме, не само за да спре стрелата, но и за да порази лъка. Продължавам да вярвам, че това трябва да се направи.
Очаквано, групата на "Патриоти за Европа" е против, а евродепутатите от "Европа на суверенните нации" измислиха като начин да се измъкнат от отбелязването на тези 1000 дни в Европейския парламент в Брюксел събиране в София.
Не бих казала, че е твърде закъсняло, но винаги е по-добре късно, отколкото никога. Разбира се, че е по-късно, отколкото би могло да бъде. Ако беше станало преди около половин година, вероятно подобрението на фронтовата линия на украинците щеше да е много по-осезаемо. Но лично аз смятам, че това е важна стъпка напред. И дори много важна стъпка.
Ще доведе ли това до реални резултати според вас?
Не знам, трябва да попитаме военните експерти. Разбира се, повечето биха казали, че трябва да разглеждаме нещата по-всеобхватно, защото войната се печели не само с ракети. Украинците се нуждаят от много повече. Но това беше празнина, която трябваше да се запълни.
Колко страни от ЕС очаквате да последват този пример и ще го направи ли най-вече Германия? И ще позволи ли с нейните TAURUS да се удря в Русия?
Трябва да ги натиснем, както председателя на нашата група каза по време на дебатите. Освен това, в Германия се задават избори в началото на следващата година и може би те ще променят отношението по въпроса.
Но тогава Тръмп вече ще е встъпил в длъжност и ситуацията може да се окаже дори по-тежка...
Не знам, не знаем и никой не знае. Водим дискусии, ще видим. От друга страна обаче, все още вярвам в логиката на политиците в Съединените щати. Ако се погледнат американските интереси, те нямат интерес Русия да атакува европейски страни и в бъдеще. Така че ще видим. Не съм човекът, който може да предвиди бъдещето, но винаги съм била оптимист и смятам, че ще постигнем някакво общо разбирателство.
Сигналите, които идват от бъдещата администрация на Тръмп обаче не са оптимистични...
Има и добри, и лоши, някои пък са по-добри, отколкото очаквахме. Например, кандидатът за държавен секретар, съветникът за националната сигурност, така че ще видим. Ще има голяма доза непредвидимост, защото такъв е президентът Тръмп.
Доколко, според вас, са уязвими не само балтийските страни, но и целият източен фланг, в т.ч. държави като Румъния и България?
Винаги съм спорила с тези, които казват, че само ние от балтийските страни или съседни държави са в беда. Ако ние сме в беда, целият ЕС ще е в голяма беда. Това би означавало, че той ще си замине. Грешка е да се мисли, че сигурността на балтийските страни е отделен проблем от тази на Общността.
Путин вече обяви обновена ядрена доктрина. Как оценявате на тази основа риска от негова страна за удари, като се има предвид, че този режим е ирационален?
Да, това е ирационален режим, но смятам, че Путин иска да оцелее и да живее заради децата си и бъдещите си внуци. През цялото време наблюдавам това изнудване и ако се поддадем на този шантаж, никога няма да постигнем добри резултати. Да, трябва да приемем сериозно всичко и да разсъждаваме върху него, но не и да се плашим. Това не ни помага. Не трябва да се боим да разгромим този режим. Нямаме друг избор.
Смятате ли, че Европа е готова за ядрен удар?
Никой не е подготвен за ядрен удар. Но преди всичко Путин трябва да е наясно, че отговорът ще бъде силен - от американска страна и от другите страни. Това е най-важното.
Дали изстрелването на междуконтиненталната балистична ракета "Орешник" срещу Днипро е реално предупреждение към ЕС и Съединените щати, питам бившия министър на отбраната и ръководител на "Център по мениджмънт на сигурността и отбраната" към БАН проф. Тодор Тагарев.
Изстрелването на такива ракети има военно значение, тъй като те се използват срещу военни цели. Това е завод, който произвежда ракетно или каквото и да е друго военно оборудване и се счита за легитимна военна цел. Но след всички военни обстрели на Украйна - някои анализатори са изброили над 1 200 до този момент, той не носи някаква съществена промяна от военна гледна точка. Неговото предназначение е да даде сигнал и на украинското ръководство, но основно на западните страни, да им напомни, че Русия разполага със съвременно оръжие, в чиито обхват попада на практика цяла Европа. За мен основният търсен ефект е психологическият ефект и то основно към Запада, за да разгледа Запада това като сигнал, че Русия е готова и разполага с възможности да нанесе удари така, както заяви Путин в предните дни след промяната на ядрената доктрина на Русия, че на всяка страна, която участва по някакъв начин в, както той го нарече, въздушно-космическо нападение срещу Русия, се счита за агресор спрямо Русия и може да понесе съответните последствия. Някаква малка част от Съединените щати попадат в обхвата на тази въоръжена система, ако тя се изстрелва от далекоизточните райони на Руската федерация, но основно, според мен, целта са ръководителите на Западна Европа и в някаква степен мога да допусна, че целта е Тръмп и неговият екип, за да се опита Путин да повлияе на опциите, които тези страни обсъждат за края на войната.
До каква степен обаче заплахата за ядрен удар по ЕС и Съединените щати може да се превърне в реалност?
Това е, както казах, демонстрация на способности и на готовност. Моето лично мнение, а това е и мнението на голямата част в експертната общност, че Путин няма да посмее да използва ядрено оръжие, а и е изключено той да използва ядрено оръжие извън Украйна. Но и да го използва в Украйна, вероятността е пренебрежимо малка, тъй като това ще настрои дори тези страни, които до момента го поддържат, като например, Китай срещу Русия, да не говоря за страни като Индия, Бразилия и други от т.нар. "глобален юг". Си Дзинпин беше направил лично изявление още в началото на войната да не си и помисля Путин да използва ядрено оръжие срещу неядрена държава.
Остават по-малко от два месеца до встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати. Дали реториката, че ще поиска Украйна да направи териториални отстъпки срещу мир, ще остане само като част от предизборната кампания или ще се превърне в реалност?
Всеки, който се опитва да разбере какво има предвид, съди основно по изявления на хора от неговото обкръжение, които са доста разнопосочни. Така че нямаме представа, не знаем, много е вероятно самите му действия да бъдат контекстни в зависимост от реакцията на двете страни - как ще реагира Путин, как ще реагира Зеленски на тези разговори, които най-вероятно Тръмп ще се опита да проведе вече като президент на Съединените щати. Но дори към момента, когато се дискутират назначения в неговата администрация, това все още не възниква като основен проблем. Други са проблемите, с които в момента се опитва да се справи новоизбраният стар президент. Може да се опита да наложи на Зеленски да прекрати бойните действия и да търси решение с Путин впоследствие. Но аз се съмнявам, че това може да се случи. Моето мнение, което съм изразявал неколкократно е, че двете страни все още разполагат с военни възможности да постигнат повече в този конфликт и това не са добри условия за прекратяване на огъня. Още повече, че не виждам как Тръмп вече като президент може и е готов да предложи солидни гаранции за сигурността на Украйна, ако се прекратят бойните действия. Това е основен проблем. Допускам, че размяната на сигурност срещу територии може да бъде вариант, но това зависи изцяло от Украйна и от никой друг. Никой не може да наложи на украинците да дадат част от своята територия на агресора. Но те просто няма как да го направят, ако не получат наистина солидни гаранции за своята сигурност. А солидните гаранции са членство в НАТО - първи и основен, най-желаният вариант, но затова трябва да има консенсус между 32 страни-членки и за този консенсус трябва да работи Тръмп. На мен това ми е трудно да си го представя. И ако няма на хоризонта такъв консенсус, той трябва да предложи други гаранции, например такива, каквито САЩ дават на Япония и Южна Корея - със солидно присъствие на войски на тяхна територия, както и по много други начини, с които са обвързани за сигурността на тези две страни.
