Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Устойчивият туризъм става все по-задължителен и разпознаваем и то на най-високо международно и национално ниво. Всъщност устойчивото развитие, това е симбиозата между отговорността да използваме и съхраняваме ресурсите, с които разполагаме днес, за бъдните поколения. Това коментира в "Радиокафе" проф. Соня Милева - директор на магистърската програма “Дигитален мениджмънт в туризма” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Класическото изобразяване на устойчивостта са трите кръга - екологична, социална и икономическа устойчивост. Екологичната устойчивост е да сме отговорни за природните ресурси, голяма част от които са възобновяеми и невъзобновяеми.
Социалните особености са свързани с отговорността към хората - особено в туризма, това е местното население, качеството на живот на хората, дори етика в туризма (т.е. да не се превръща в туристическа атракция бедността например).
Икономическата устойчивост е използването на ресурса, с който разполагаме по ефективен начин (например чрез кръговата икономика). Тук влизат всички решения, свързани с енергийна ефективност, саниране, отговорно използване на ресурсите.
“Устойчивото развитие и особено устойчивият туризъм, е регламентирано понятие. То е разписано и в Закона за туризма, както и в редица други документи, които задават смисъла на това, какво представлява този тип развитие и какъв тип туризъм ние искаме да развиваме”, посочва проф. Соня Милева.
Има редица опити да се сертифицират устойчивите практики, включително Национални награди, които Министерство на туризма раздава, в които има категория за устойчив туризъм. Има и различни проекти, които са за доброволно сертифициране на устойчив туризъм - на туроператори, туристически агенции. Има инициативи като “син флаг”, които са сред най-старите за сертифициране на чистите плажове.
Относно това, защо се случват трудно нещата, проф. Милева заяви, че туризмът е един изключително хетерогенен сектор, в който има много широк спектър от заинтересовани страни и играчи, и почти няма сфера или област, която да няма отношение към туризма. Това изключително много помага, но и изключително много пречи.
“Подпомагане, регламентиране специално на устойчив, зелен или отговорен туризъм, е просмукано и съществува в редица нормативни документи, но не е обособено като самостоятелно направление или звено, т.е. това е изискване или нещо, към което се стремим, но реално пътищата, по които го правим са много и различни”, допълва тя.
Чуйте целия разговор на Лили Големинова с проф. Соня Милева в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова