Музика: Франческо Чилеа
По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве
Либрето: Артуро Колаути
Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано.
Действащи лица:
• Адриана Лекуврьор – сопран
• Маурицио – тенор
• Принц ди Буйон – бас
• Принцеса ди Буйон – мецосопран
• Мишоне – баритон
• Кино – бас
• Поасон – тенор
• Мадмоазел Жувено – сопран
• Мадмоазел Данжвил – мецосопран
• Абат дьо Шазьой – тенор
• Майордом
Действието се развива през март 1730 г.
Първо действие
Във фоайето на Комеди Франсез. Преди началото на представлението режисьорът Мишоне тича насам натам и се притеснява, тъй като не може да обърне внимание на всички. Пристига принц ди Буйон, меценат на известната певица Дюкло, следван от абат Шазьой. Принцът научава, че неговата любовница все още е в гримьорната си и пише писмо. Ревнивият благородник изпраща абата, за да научи до кого е адресирано писмото и евентуално да го вземе. Във фойайето влиза Адриана, която рецитира стихове от "Баязид" на Расин – Io son l'umile ancella. Ролята на Росана тя ще изпълнява вечерта. Мишоне, който е влюбен в Адриана ѝ доверява, че очаква наследство и сигурно скоро ще може да се ожени за жената, която обича. Адриана също му доверява, че е влюбена в млад непознат офицер. Тя не подозира, че това е граф Маурицио Саксонски. Ето го и него, който за сега не желае да разкрие истинската си самоличност. Преди да излезе на сцената Адриана му подарява букет виолетки. В него е влюбена и Принцеса ди Буйон и му изпраща писмо, с което уговаря среща по важен политически въпрос. Маурицио е принуден да откаже срещата с актрисата. Междувременно принцът се е сдобил с писмото и решава да накаже невярната си любовница, като организира прием във вилата, която той ѝ е подарил. Това, за което той не се досеща е, че в действителност писмото не е от Дюкло, а е от неговата съпруга.
Второ действие
Вилата на актрисата Дюкло
Принцеса ди Буйон очаква Маурицио – Acerba voluttà. Когато той идва тя му казва, че много хора се опитват да попречат на качването му на полския престол и искат да го арестуват. Той се опитва да ѝ обясни, че е готов да избяга, но тя бурно му разкрива чувствата си. По време на срещата с принцесата Маурицио и казва, че е влюбен в друга и не може да сподели любовта ѝ – L'anima ho stanca. По време на този разговор Принцесата намира букетчето от Адриана. Внезапно се явяват принцът с абата. Принцесата се скрива, а принцът обвинява Маурицио, че е тук с любовницата си, но графът отхвърля това твърдение. Влязлата Адриана с учудване открива, че нейният любим е графът на Саксония. В началото Адриана решава, че Маурицио е тук, за да ухажва Дюкло, но останали сами те разкриват чувствата си. Маурицио споделя, че е тук за среща по сериозни политически причини и я моли да му помогне за бягството на дамата, чието име той не може да ѝ разкрие. По време на бягството на принцесата тя губи гривната си, която остава в ръцете на Адриана.
Трето действие
Прием при принц ди Буйон. Ще бъде представен нов балет "Изборът на Парис". Поканена е и Адриана, която ще рецитира. Принцесата е притеснена, защото не знае коя е мистериозната ѝ спасителка, но разпознава Адриана. Тя решава да я изпита и казва, че Маурицио няма да дойде, защото е ранен в дуел. Актрисата е силно изплашена, но ето че пристига и самият граф. Започва и представлението, а Принцесата отправя язвителни забележки към съперницата си. Адриана е готова да си тръгне, но Принцът я моли да изпълни нещо за гостите му. Тя рецитира монолога на Федра на Расин, като представя откъса, така че да уязви Принцесата – Giusto Cielo! che feci in tal giorno? Всички разбират намека, а Принцесата се заклева да отмъсти.
Четвърто действие
Действието започва с красиво оперно интермецо
В дома на Адриана идва верният ѝ приятел Мишоне. Той се опитва да успокои актрисата, която е решила да остави сцената. Благодарение на полученото наследство той е успял да откупи заложените от нея бижута и ѝ ги връща. Тя получава подаръци и от приятели, които ѝ съчувстват. Прислужницата носи кутийка с надпис "От Маурицио". Вътре тя открива букет с увехнали теменужки. С любов ги целува, защото разпознава букета, който тя е дала на Маурицио на първата им среща. После озадачена се сеща, че той ѝ връща цветята и ядосана ги захвърля в огъня – Poveri fiori. Точно в този миг идва и Маурицио, който я моли да му прости. На Адриана ѝ прилошава. Оказва се, че цветята са поръсени с отрова. Графът се досеща, че вероятно Принцесата ги е изпратила. Адриана започва да халюцинира и си представя, че е на сцената. Тъй пада бездиханна в ръцете на двамата мъже, които я обичат – граф Маурицио и Мишоне.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!