Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници. На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството. Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза или на следващия ден – на Коледа, край елхата.
Това коментира пред БНР-Радио София гл. ас. д-р Иглика Мишкова – и.д. зам.-директор на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
Тя припомни отколешните традиционни изисквания за празничната трапеза – полагането ѝ върху слама на земята, както и нечетния брой постни ястия – подобаващо украсен хляб, сарми, пълнени чушки, боб, ошав, живо, лук и др. в зависимост от региона на България.
Всеки трябва да опита от всяко ястие, макар и по малко – за здраве и плодородие, посочи д-р Мишкова.
По думите ѝ, коледарите днес са най-често организирани от групи в читалища и можем да ги видим повече на сцена. В някои региони – включително и около София, се сформират коледарски чети, които след предварително записване посещават къщи в населеното място.
В някои градове – като Ямбол например, се провеждат фестивали, на които могат да се видят различни групи да представят различни обреди.
Начинът за пожелания може и да се е променил, но хората продължават да искат здраве, деца, щастие. Една от разликите е, че преди време хората наблягаха повече на личните контакти, докато сега дори и за пожеланията прибягват до готови дигитални форми на поздравления.
Най-драстично празнуването на Коледа у нас се променя след Освобождението в края на XIX век, когато се привнасят от Европа и обичаите за украсената елха, балове в двореца и подаръците за всички деца.
Чуйте разговора на Катя Василева.
