В края на 2024 г. технологичния гигант Google представи квантовия чип Willow, който е голям само 4 см, но от научната общност се определя като „умопомрачителен“.
Чипът е способен да извършва сложни изчисления, които иначе биха отнели милиарди години.
"Постижението е важен пробив в квантовите компютри – обясни пред БНР-Радио София акад. проф. Николай Витанов. – При увеличаването на носителите на квантова информация (кюбити) обикновено се влошават качествата на квантовия процесор. От Google успяха така да ги организират, че грешката намалява и процесорът става по-добър."
Доказателство за технологичния успех е, че за 5 минути чипът е изпълнил квантов алгоритъм, за който на познатите суперкомпютри би било нужно много повече време.
Акад. Витанов припомни, че квантовите технологии не са само в квантовите компютри. Съществуват и квантови сензори, които могат много да променят живота ни. Квантовите симулатори пък могат да помогнат за създаването на нови лекарства или материали с невиждани досега свойства. Учените говорят и за квантови комуникации и квантова киберсигурност.
Освен това много надежди има за взаимодействието и взаимопомощта, които могат да си окажат тези технологии с изкуствения интелект.
"Големите играчи" и старъпи работят за създаването на квантов компютър и тази конкуренция е много положителна, отбеляза още българският учен.
Той обърна внимание, че квантовите технологии са тръгнали от Европа от средата на 90-те години на ХХ век. Старият континент трябва да е конкурентоспособен в тази област. Затова и Европейският съюз е приел Квантова програма до 2030 г.
В съвещателния борд на тази квантовата програма участват 15 учени, сред които и акад. Витанов.
С него разговаря Елисавета Белеганска.
