Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом. Авторът пази ревностно чувство дълги години, че истината за най-близките и скъпи нему хора трябва да бъде казана цялата и докрай. Юджийн О'Нийл напълно осъзнава цената на разкритата изгаряща истина, но изживяното страдание му е необходимо като дълбоко опрощаване и към четиримата белязани близки от неговото семейство. Авторът променя фамилното име на своя род от О'Нийл на Тайроун, запазва собствените имена на баща си и брат си - Джеймз и Джейми, своето променя на Едмънд - това е името на братчето му, умряло в ранно детство, а майка му става Мери, истинското ѝ име е Ела Мери.
Мястото на действието в пиесата е Ню Лъндън, на атлантическото крайбрежие в щата Конектитът, където семейството на драматурга често е прекарвало лятото. Баща му, Джеймз О'Нийл, е един от най-популярните актьори в Америка от края на XIX век. Романтичната роля, за която говори в пиесата, донесла му огромно финансово състояние, но в същото време унищожила блестящия му актьорски талант, е тази на Граф Монте Кристо. Джеймз О'Нийл е играл Граф Монте Кристо из цяла Америка в продължение на дълги години. Той дори нарича лятната си къща в Ню Лъндън "Вила Монте Кристо", къща която жена му Мери и двамата й сина така силно мразят. О'Нийл се връща към годините на своята младост в "Дългият път на деня към нощта" късно в творческата си биография. Когато завършва пиесата през 1940 година, той е на петдесет и две години. Зад гърба си има реализирани много експерименти, много тежки несполуки, но и шеметни успехи. Едно става ясно на всички – той е патриархът на американската драматургия.
Зрителите се срещат с "Дългият път" за пръв път през 1956 г., 3 години след смъртта на О’нийл (негово изрично изискване е пиесата да не се поставя докато е жив). Това става на сцената на Кралски драматичен театър Стокхолм. Режисьор е Бенгт Екерот (изиграл иконичната роля на Смъртта в "Седмия печат" от Ингмар Бергман).
Работата по адаптацията за радио на "Дългият път на деня към нощта" мина под знака на внимателната неинвазивна интервенция с текста. Без своеволни съкращения, без излишни експерименти, "Дългият път" в ефира на програма "Христо Ботев" цели в максимална степен да запази Юджийн О'Нийл с неговите собствени думи, с нюансираните многопластови конфликти, с преживяната травма непокътнат в превода от текст към аудио. Ключова роля за тази мисия на достоверност изиграха ремарките на О'Нийл, с които обикновено зрителят/слушателят няма досег, те са там за постановъчния екип. В радиодрамата "Дългият път на деня към нощта" ремарките са явни, чуваеми, извадени пред скоба – те са разказвачът, който насочва вниманието ни към невидимото. В този смисъл можем да говорим за един най-пълен прочит на текста.
Специално внимание следва да се обърне на чудесния, професионален, звезден актьорски състав. В "Дългият път на деня към нощта" в Радиотеатъра ще чуете гласовете на Пламена Гетова, Веселин Ранков, Даниел Цочев, Дарин Ангелов. С особено майсторство те успяват да вплътят трудните, полярни състояния на едни живи хора-герои със сложни микро и макро конфликти, с обич, с болка, с надежда, с безсилие, и всички останали междинни състояния в отношенията на едно опустошено семейство.
За реализацията в студио работиха звукоинженерът Михаил Михайлов и звукорежисьорът Гергана Драмалиева. Музикално оформление – Гергана Драмалиева. Режисьор на постановката е Петър Бакалов.
Слушайте четирите части на "Дългият път на деня към нощта" премиерно в ефира на програма "Христо Ботев" на 2, 9, 16 и 23 февруари.
Снимки - Теодор Иванов
