Българинът, който през по-голямата част от живота си се е учил да бъде българин. Балканецът, следователно европеец – Петър Увалиев, един от изявените ерудити на Европа през XX век, е роден 1915 година в София и умира 1998 година в Лондон.
Съдбата му отрежда редица роли, които цял живот се преплитат – на дипломат, театрален режисьор, филмов творец, литературен, театрален и арткритик, радиодраматург, преводач, бохем, емигрант, възвращенец.
Увалиев търси убежище в Англия през 1948 година. При своето отсъствие от България той се превръща в българоман. Извайва езика си до образцови висоти и именно чрез него се завръща сред своите съотечественици.
С неизчерпаема енергия от началото на 50-те години до самия си край Увалиев работи като сътрудник на Би Би Си и придобива особена популярност със своята коментарна рубрика "5 минути с Петър Увалиев". През нея той преживява различни явления в българската действителност, осмисля и изгражда мостове между западноевропейската култура и културното наследство и настояще на България.
В чужбина Увалиев е известен с името Пиер Рув, занимава се с арткритика и с кино. Дружи с Карло Понти, София Лорен, Джералдин Чаплин и е част от продуцентския екип на знаменития филм "Фотоувеличението" на Микеланджело Антониони.
Словото на Петър Увалиев не носи политически окраски и във време на крайно разделение зове към съюза "и", а не към императивното "или".
Увалиев се завръща в България през 1992 година и е удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на СУ "Св. Климент Охридски".
В този епизод на "Говори…" ще чуете записи с гласа на Петър Увалиев, съхранени в Златния фонд на БНР.
За наследството и посланията, които ерудитът оставя след себе си, говори доц. Огнян Ковачев, съставител на двата тома "Пет минути с Петър Увалиев".
Ранните години на Увалиев като кинокритик и интелектуалец в България коментира кинокритикът Росен Спасов, съставител на книгата "Властта на киното".
За първите радиостъпки на Петър Увалиев като част от екипа на Сирак Скитник в Радио "София" разказва д-р Антоанета Радославова, уредник в Музея за история на радиото.
Захари Миленков, работил над 30 години като звукорежисьор и редактор на "Златния фонд", споделя спомен за своята лична среща с Петър Увалиев.
Гледайте:
