Европейският съюз ще се придържа към своите водещи в световен мащаб цели в областта на климата, въпреки че има готовност да се смекчат някои от зелените политики, за да успокои боледуващата европейска индустрия, заяви в интервю за "Файненшъл таймс" изпълнителният заместник-председател на ЕК и ръководител на антимонополния регулатор Тереса Рибера, която отговаря и за зеления преход.
Финансовото издание отбелязва, че "Зелената сделка" на ЕС, насочена към декарбонизиране на икономиката, стартира през 2019 г., но оттогава беше подложена на атаки от европейски компании, оплакващи се от високи цени на енергията и задушаваща свръхрегулация.
Европейските правителства също са загрижени относно слабия икономически растеж, докато нежеланието на американския президент Доналд Тръмп да изпълнява климатичните цели на САЩ засили призивите към ЕС да преосмисли целия си подход.
"Глобалната реалност се е развила и може би трябва да помислим до каква степен тези неща трябва да бъдат актуализирани. Трябва да гарантираме, че ще имаме растеж и просперитет", отбеляза Рибера, добавяйки, че има "тънка линия, която трябва да ударим".
В сряда Рибера ще изложи плана на Комисията за това как да се постигне този баланс между придържането към климатичните цели и подобряването на слабата европейска конкурентоспособност.
"Сделката за чиста индустрия" ще посочи как да се повиши търсенето на произведени в Европа продукти — от стомана до химикали и автомобили — чрез рационализиране на обществените поръчки и позволяване на най-енергоемките предприятия да получават подкрепа от Европейската инвестиционна банка, когато закупуват енергия. Комисарят ще предложи също така съвместно закупуване и стратегически запаси от 17 критични суровини, отбелязва "Файненшъл таймс".
Друга област на действие ще бъде драстично намаляване на броя на малките и средни компании, засегнати от съществуващите екологични разпоредби, като се намалят изискванията им за докладване и се даде на бизнеса повече време да се съобразят с ревизираните правила.
Европейските власти в Брюксел оцениха разходите за спазване на правилата на ЕС на 150 милиарда евро годишно - сума, която искат да се намали с 37,5 милиарда евро до 2029 г. ЕК вече намали ефекта от някои зелени закони, например отлагането с една година на противоречивия закон срещу обезлесяването.
Тереса Рибера призна съществуването на припокриващи се, излишни или противоречиви регулаторни изисквания към компаниите от ЕС. Но тя настоява, че натискът от страна на Комисията за намаляване на бюрокрацията не е прикрита деконструкция на Зелената сделка.
Критиците обаче все още са загрижени, че предложените промени "изглежда отиват далеч отвъд опростяването, което би улеснило отчитането, и изглежда се отдалечават от прозрачността, за която инвеститорите питат", отбеляза Хедър Грабе, старши сътрудник в икономическия мозъчен тръст "Брьогел" (Bruegel).
Компаниите също така се оплакват от колебанията по отношение на регулациите.
Карън Маккий, ръководител на бизнеса с продуктови решения на американски петрол и газ гигант ExxonMobil, заяви пред "Файненшъл таймс", че бъдещите инвестиции в Европа ще зависят от регулаторната яснота от страна на Брюксел.
"Това, което наистина търсим сега, е действие и Брюксел да отмени своята "добре предвидена" регулация и да позволи на индустрията да прави иновации. Конкурентоспособността е на фокус в момента, защото това е просто криза. Ние постигаме декарбонизация в Европа чрез деиндустриализация", посочи тя.
Съживяването на слабата икономическа конкурентоспособност на ЕС се превърна в пътеводна звезда за Комисията, заедно с бързото повишаване на отбранителните способности на континента.
И двата приоритета бяха усилени от американския президент Тръмп, който заплаши да оттегли гаранциите за сигурност на САЩ към Европа, обеща да намали зелените правила в Съединените щати и да направи страната си още по-привлекателна за инвеститорите.
Рибера призна драстичната промяна от страна на САЩ, включително отмяната от Тръмп на данъчни стимули за зелени технологии за стотици милиарди долари, но каза, че ЕС ще продължи напред независимо от това.
"Все още сме отворени да работим с нашите американски партньори, ако искат да работят с нас. Но ние няма да спрем това, което правим", посочи Рибера.
Изгарянето на изкопаеми горива е най-големият фактор за глобалното затопляне, като миналата година беше най-топлата в историята. В резултат на това Европа се превърна в най-бързо затоплящия се континент и скъпоструващите екстремни метеорологични явления се влошиха, тъй като повишаването на средната глобална температура надхвърли 1.5°C спрямо прединдустриалните времена, отбелязва "Файненшъл таймс".
