Според последното изследване на PISA от 2022 г., 10% от българските ученици не се чувстват в безопасност в класната стая, а 14% изпитват неудобство и на други места в училище. В световен план повече от 1/3 от учениците на възраст 13-15 години са преживели тормоз. Според наличните данни тормозът е една от най-често срещаните форми на насилие, за което се съобщава в училищата.
Тези данни са част от статистиките, които събира УНИЦЕФ – детския фонд на ООН.
Какво сочат наблюденията на организацията за ситуацията в България, обяснява Роза Димова от УНИЦЕФ, координатор на програмата "Стъпки заедно", насочена именно към внедряването на практики, които да обучат деца и учители как да разпознават и предотвратяват училищния тормоз.
В изследването на PISA, всеко 7-мо дете у нас твърди, че има проблем с онлайн тормоз - главно във социалните медии. Данните се потвърждават и от наблюденията и анализите на Националния център за безопасен интернет, където сигналите се увеличават почти на 100% между 2022 и 2023 г., допълва Димова.
Това, което се прави у нас от 2019 г. е работа по съвместна програма между Министерството на образованието и науката (МОН) и УНИЦЕФ по тяхната методика "Стъпки заедно". Програмата работи с цялата училищна общност - деца, учители и родители, следвайки механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите на предучилищното и училищното образование.
Първоначално в училище е добре да се започне работата още от начален етап, с разговори и работилници за работа с класа, в които учениците се учат на първо място да идентифицират емоциите си, да поговорят как се появяват лошите отношения, как могат да се оправят нещата, така че да не се стига до сериозни конфликти.
Паралелно с това, за по-големите ученици, програмата предвижда групи за взаимопомощ и подкрепа. В тези групи децата се учат как да споделят, когато има проблем, как да се подкрепят взаимно, за да справят с насилието.
Първата стъпка - посочва Димова, е споделянето. Какъв е проблемът, как е възникнал, как може да бъде разрешен в рамките на класа.Предизвикателството е децата, особено във възрастта 8-13 г., т.нар. малки тийнейджъри, да се научат да разпознават, да идентифицират насилието още на етап обиди, т.е. емоционалното и психологическото насилие. То е и най-разпространената форма на тормоз.
При децата в групата 8-13 години се отчита и най-висок ръст на тормоза - много често онлайн, вкл. и през вайбър групи, през социални медии, дори през затворени групи на класа.
При 14-19 годишните, ако до момента не е работено с тях по темата за тормоза, те започват да го "нормализират" и спират да му обръщат внимание.
С еднократни инициативи като Деня на розовата фланелка (Деня за борба с училищния тормоз, 26 февруари), не може да се постигне резултат. Борбата с тормоза в училище е всекидневна работа, това е бягане на дълги разстояния.
Факт е обаче, че с промяната на средата в училище и програми като "Стъпки заедно", толерантността към насилието се променя. Самите училища имат много по-голяма готовност да следват алгоритъма на механизма за спиране на тормоза в училище, пояснява Роза Димова.
