Н.Пр. Жоел Мейер, посланик на Франция в България, Люк Ливи, директор на Френския институт в София и Йоан Терийо, аташе по институционално сътрудничество във френското посолство, бяха гости на Радио Кърджали.
Те посетиха община Ардино, а след това имаха среща в ЕГ "Христо Ботев" в Кърджали, където до преди няколко години се изучаваше френски език.
Н.Пр. Жоел Мейер посети Радио Кърджали като знак на уважение към излъчващото се вече втора година предаване "Франция мон амур", с автор Нурай Садулов.
Френският посланик води сам едно от изданията на предаването.
Интервю на Красимир Ангелов. Превод в ефир – Нурай Садулов.
- Господин посланик, идвате от Ардино, от сърцето на Родопите. Това е поредното ви посещение. Какво ви свързва с тази планина?
- Най-напред, добър ден, господин директор, добър ден и на вашите слушатели. Благодаря ви за поканата да обсъдим с вас какво харесваме в Родопите, а също и нашите двустранни отношения. И също така ви благодаря, че излъчвате предаване за Франция всяка седмица. Това означава много за нас. Първо, трябва да кажа, че ние сме дошли тук и за да празнуваме франкофонията, тъй като 20 март е Международен ден на франкофонията. Обикновено отбелязваме този международен ден в София, но искахме да насърчим, да подкрепим тези, които преподават френски език в този регион и град Ардино е пример, че в сърцето на България има училище, което поддържа този ентусиазъм, с учители, които са много динамични, мобилизирани. Така че, първата ни причина да дойдем беше да подкрепим франкофонията в този регион.
Но град Ардино, който има много добър посланик в лицето на господин Нурай Садулов, беше много гостоприемен. Хората, които срещнах преди година и половина, когато бях в Кърджали, ми препоръчаха да отида там и ми обясниха колко живописен е този град в сърцето на Родопите. На първо място искам да подчертая човешката топлота, защото ни посрещнаха повече от гостоприемно, наистина като приятели.
- Сега сте пълни с впечатления, ако затворите очи какво виждате?
- Денят в Ардино беше много натоварен, защото имахме разговори с кмета и Общинския съвет. Посетихме училище „Васил Левски“, за да поздравим учителя и учениците за изучаването на френския език. А след това се насладихме на красотите на Ардино, особено на Дяволския мост, а също и на Орловите скали. Ако затворя очи, може би това е образът, който все още имам в главата си - издълбани в скалата ниши, заедно с един въпрос, който ме гложди: Защо? Защо са положени всички тези усилия? Сигурно има силен мотив, духовен, култов, цивилизационен. Но мисля, че добре илюстрира очарованието на този родопски край, където миналото и настоящето се смесват по много хармоничен начин. И много се зарадвах, че жителите на Ардино пазят толкова благоговейно историческото и археологическото наследство на този район.
- Господин посланик, свидетели сме през последните месеци на тектонични размествания в геополитиката в световния ред. Франция се очертава като основен лидер на Европа в момента, на бъдеща Европа, която ще е по-дистанцирана от Съединените американски щати. Е, както поне смята засега американският президент Тръмп. Готова ли е страната да поеме тази роля на естествен лидер на Европа?
- Благодаря ви много за този актуален въпрос, който наистина е ключов и който засяга не само Франция, но и цяла Европа, освен това имахме много консултации с българските власти по тази стратегическа тема. Първо, може би трябва да направим едно много важно уточнение, че ние, европейците, колективно, не желаем да се дистанцираме от Съединените щати, но силно и искрено се надяваме, че Съединените щати ще продължат да играят роля в сигурността на Европа. Това ни се струва от съществено значение. Като казваме това, трябва да отбележим, че САЩ са тези, които донякъде се дистанцират.
Ще видим до каква степен, но САЩ имат стратегическа промяна в позиционирането спрямо Европа като цяло. Така че, трябва да сме подготвени за всякакви ситуации. Най-общо казано, смятам, че Европа има много козове. Чрез своята индустрия, своите таланти, своите гении, чрез богатството на своите изследвания Европа заслужава да бъде силна, самоуверена и велика сила, независимо от проблема с геополитическата промяна.
Но освен това, от гледна точка на сигурността, и това винаги е била позицията на Франция и на голям брой европейски страни, смятам също и на България, не трябва да сме зависими от другите и да оставим нашата сигурност изцяло в ръцете на други държави, на САЩ, съответно Атлантическия алианс. Надяваме се, че този съюз ще продължи, ние сме стратегически партньори, но Европа също трябва да може да се утвърди като сила по отношение на сигурността и отбраната. Да имаш силна отбранителна индустрия означава да можеш да гарантираш собствената си сигурност. И в същото време трябва да получаваме уважение от американския партньор, който иска отговорността да бъде по-споделена между американците и европейците. Франция има волята да бъде движеща сила, но е ясно, че трябва да има колективно усилие, колективна динамика. По тази тема имаме редовни консултации с българските власти. Министър-председателят Желязков участва в няколко видеоконферентни срещи с президента Еманюел Макрон и други европейски партньори.
Също така, ние много разчитаме на България, която има какво да предложи за засилването на тази европейска единност по отношение на отбраната и сигурността. Не мога да говоря от името на българските власти, но смятам, че те също биха искали Европа да поеме повече отговорност по въпросите на отбраната, все пак това е въпрос на доверие на международната сцена. Тъй като тази сигурност касае първо нас самите, нормално е ние да сме първите, които предлагат средствата, които да гарантират нашата защита.
Сигурността означава да можем да консолидираме партньорствата между европейските производители в областта на отбраната. Франция направи предложения на българското правителство, нашите френски и български производители на отбранителна техника да могат да работят заедно в редица сектори и да комбинират своите таланти за укрепване на тази отбранителна промишлена база в Европа.
- Въпрос, който се дискутира в момента много, особено сред по-малките държави. Бъдещето на европейската армия, това само пожелание ли е или реално ще се стигне до нейното създаване? Още повече, че Франция е единствената държава в Европейския съюз, която има ядрена програма и ядрени сили.
- Наистина, когато говорим за европейска отбрана, ние говорим за Европа, която е способна да произвежда автономно оръжията, от които се нуждае. И след това трябва да се работи заедно по оперативен начин, за да бъдат боеспособни нейните армии. Но това вече е така, защото повечето европейски армии всъщност са членове на НАТО, на Алианса и са свикнали да работят заедно, да правят съвместни учения.
Така че, ще видим бъдещето, но идеята в медиите не е да се създаде единна европейска армия, въпреки, че някои страни като Франция и Германия вече са създали оперативни съвместни бригади. Идеята е по-скоро да се засили координацията между европейските армии, стратегическата съвместимост между тях. Няма нужда да се създава единна европейска армия, ръководена от един щаб.
Както казах, в рамките на НАТО ние сме свикнали да работим заедно, включително българите и французите, в контекста на ученията на НАТО и следователно тази координация се случва естествено и нашите армии са оперативни, ако някога трябва да се намесят рамо до рамо на бойното поле не само в Европа, но и извън нея.
- Бъдещето на Европейския съюз - да очакваме ли радикални промени и какво ще е мястото на България в него?
- От една страна, смятам, че Европейският съюз непрекъснато се развива и адаптира и доста успешно се справя с предизвикателствата, които последователно се изпречват на пътя й. Европа е изправена пред кризи от много дълго време. Източна Европа преживя трагедии преди около тридесет години с разпадането на Югославия. Външната политика на Европейския съюз беше изградена в отговор на югославската криза. И така Европа непрекъснато се адаптира. Заедно преодоляхме предизвикателството на COVID-19.
Да, успяхме да обединим ресурсите си, така че заедно да закупим както лекарства, така и необходимата апаратура, за да можем да лекуваме нашите болни. Направихме и нещо невероятно по време на COVID. Европейските държави успяха колективно да заемат пари, за да преодолеят икономическата криза, която беше следствие от COVID-19, тоест взехме заеми с колективна гаранция, което намали лихвите и това е нещо изключително.
Аз съм сигурен, че тази стратегическа криза, която преживяваме, както, с това, което с право смятаме за заплаха от режима на г-н Путин, и от друга страна, това дистанциране, което г-н Тръмп показа спрямо Европа, ще бъде преодоляна от Европа, по-специално чрез укрепване на сплотеността и солидарността на страните членки. В скоро време ни очаква едно голямо предизвикателство, разбира се, това е разширяването на Европа.
„Съединението прави силата“, това е вашият девиз в България. Ние вярваме, че всички страни-кандидатки, които искат и се стремят да бъдат членове на Европейския съюз, имат право да бъдат в него, когато действително изпълнят всички критерии, става дума за Западните Балкани и след известно време, разбира се, ще възникне въпросът за Украйна, отново въз основа на индивидуалните заслуги на всяка страна кандидатка.
Но това е предизвикателство, за което трябва да се подготвим. България е в сърцето на Европа и се радвам, че вече е напълно интегрирана в Шенгенското пространство. Това е добре за икономиката на България, но е добре и за икономиката на всички европейски страни.
Надявам се и съм сигурен, че България ще успее много бързо да се интегрира и в еврозоната. Казвам го искрено, знам, че има някои въпроси и колебания. Ние преживяхме същото във Франция. Беше преди повече от 25 години, когато се присъединихме към еврото, но мога да ви уверя, че сега във Франция никой не съжалява за френския франк, никой не иска Франция да напусне Еврозоната. Това е истински успех.
Така че, аз също силно се надявам, че България ще може бързо да се присъедини към еврозоната и да бъде в сърцето на европейската икономическа и валутна система. България има стратегическо положение, което е изключително ценно за Европа. Тя познава много отблизо източноевропейския свят, разположена е на Черно море, тя е врата към турския и близкоизточния свят, което означава, че България има какво да предложи на Европейския съюз като опит и обратна във връзка с отношенията си със страните около нея.
И това е много ценно за Европейския съюз, за да знае как можем да управляваме отношенията си с Русия, с Турция, с Близкия изток. И тъй като говорим за разширяване, България ще има какво да предложи на новите страни членки и по-специално на Западните Балкани, защото има опит, като една от последните страни, заедно с Румъния и Хърватия, които се присъединиха към Европейския съюз. Това е още пресен, скорошен опит. И съм сигурен, че България ще може да даде съвети, материална и оперативна подкрепа на новите кандидати, които са съседи на България и които ще могат да се присъединят към Европейския съюз, когато му дойде времето.
Да, България ще играе съществена роля, поне за френските власти, тя наистина е стратегически партньор по причините, които ви споделих. Защото българите допринасят много и по отношение на мобилността, по отношение на студентите, по отношение на университетските преподаватели. Имахте български еврокомисар, който беше вицепремиер на България, г-жа Мария Габриел, която направи много за развитието на научните изследвания и образованието в Европейския съюз. Има личности, които допринасят за европейското изграждане и мога да ви уверя, че за Франция България е партньор с първостепенно значение.
- Зададох въпроса за мястото на България, защото след встъпването в длъжност на президента Тръмп се случиха много важни неща, много международни срещи. В част от които България отсъстваше. И затова любителите на конспирацията започнаха да твърдят, че България вече е подарена на Путин. Други, че България вече е подарена на Ердоган. Къде е истината? Има ли от какво да се притесняват българите?
- Съвсем не. Ние се надяваме, че България ще бъде в основата на всички бъдещи европейски системи, включително и по отношение на сигурността, защото има какво да предложи. Всъщност имаше няколко срещи, бих ги нарекъл срещи с променлива геометрия, от редица страни, които може би първоначално се чувстваха по-засегнати, особено от атаките на г-н Тръмп срещу Европа. Спомена конкретно Франция, Англия, Германия. Така че, беше логично тези страни да реагират първи и да се опитат да приемат обща позиция срещу изявленията на г-н Тръмп или на американския вицепрезидент.
Но мога да ви уверя, че България участва в няколко срещи, включително в една важна среща, проведена чрез видеоконференция и председателствана от президента Макрон, на която успяхме да потвърдим не само общата воля да продължим да подкрепяме Украйна, важността на продължаването на американските гаранции за сигурността на Европа, а също и потвърждението, че Европа не може да се поддаде на изнудването на г-н Путин и неговите териториални експанзионистични амбиции и следователно, че Европа трябва да се подготви за всякакви ситуации, като разбира се, се надяваме, че мирът ще надделее и че нашите американски приятели ще останат партньори с нас по въпросите на европейската сигурност.
България участва и в следващите срещи чрез видеоконферентна връзка. България е включена в група от страни от Централна и Източна Европа в рамките на НАТО, наречена B9, без участието на западноевропейски партньори. Важното е решенията да се вземат колективно, всеки да даде своя принос въз основа може би на предложения от две или три държави, включително Франция. България е напълно ангажирана в тези колективни дебати и в тези решения, които се вземат за бъдещето на нашата обща сигурност.
Няколко думи по въпроса за ядреното възпиране. Ние наистина го вземаме под внимание, като същевременно се надяваме, че Съединените щати ще продължават да дават своя принос, било двустранно, било чрез НАТО. Трябва да се подготвим за всяка евентуалност и предвид недоверието, което изпитваме към г-н Путин, който досега не е дал никакви искрени уверения или желание за постигане на траен и справедлив мир за Украйна, трябва да обмислим всички средства за избягване на война. Президентът Макрон предложи заинтересованите страни да започнат дебат по въпроса за възползването от защитата на френското ядрено възпиране.
Това е много важен дебат, който изисква много дискусии, много размисъл. Но това е и много важна стратегическа стъпка за европейска отбрана и истинска солидарност между европейските държави.
Но във всеки случай е ясно, че за нас, французите, това не са просто стриктните интереси на Франция. Ако някога има заплаха за европейска страна, ясно е, че Франция ще се почувства засегната, ще има задължението да бъде солидарна с тази европейска страна.
Интервюто на Красимир Ангелов с Н.Пр. Жоел Мейер, посланик на Франция в България - в звуковия файл.
