Националният етнографски музей към ИЕФЕМ при БАН подготвя усилено експозицията "Звездното небе - митология и наука", посветена на светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната и звездите, и научните открития, обясняващи законите на Вселената.
Тя ще бъде открита в първата половина на май т.г., съобщи пред БНР-Радио София гл.ас. д-р Илия Вълев, ръководител на отдел "Експозиции" към Етнографския музей:
"По мащабната идея работим вече година и половина – две. Целта ни е да покажем звездното небе по любопитен, атрактивен и научен начин. Митологично – според прадедите ти и според науката астрономия".
По думите на учения, в експозицията ще могат да се видят интересни информации за Слънцето, Луната, Земята и други планети, за кометите и метеорите. Ще се дадат факти за историята и развитието на българската астрономия, за полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров.
От Златния фонд на БНР ще може да се чуе разказа на Елисавета Багряна за срещата ѝ с Халеевата комета (поетесата е от малкото, които я виждат два пъти в живота си – бел.ред.).
В България има много археологически обекти, в които артефактите говорят, че е имало на практика астрономически обсерватории, допълни д-р Вълев.
Древният прабългарски календар е сред най-точните в света.
"Човечеството започва обясненията за света от митологично. Впоследствие по-будните хора създават научни теории въз основа на емпирични доказателства – каза още етнографът. – Много от имената на небесните обекти по българските земи идват от древногръцката митология, но имаме и народни названия."
Половината финансови средства за експозицията са по спечелен проект от Министерството на културата, но учените търсят и спонсори.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
