Преди около месец Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане нова наредба за здравословното хранене в училище. С нея се цели да се разширят изискванията за отделните групи храни, за да са описани детайлно здравословните им параметри.
В повечето училища, обаче, не предлагат храна, безопасна и съобразена с нуждите на деца със специален режим на хранене като цьолиакия, диабет или различни алергии.
Това принуждава някои ученици ежедневно да си носят обяд от вкъщи, децата се чувстват изолирани по време на хранене и са подложени на усещането, че са "различни".
"Веднъж отключено, това автоимунно заболяване, е за цял живот. Човек с цьолиакия трябва да се храни без глутен. Но в училище няма такива менюта, за моето 6-годишно дете там няма храна. Няма и кетъринг, откъдето да се поръча", коментира с болка Ралица Мавродиева, ръководител безглутенови реформи и кулинарна индустрия към Асоциация Цьолиакия България. – Носи си храна в кутийка, но това поставя социална бариера в училищната среда."
По подобен начин стои въпросът и при ученически лагери, дори ако се наложи такова дете да бъде хоспитализирано.
Храна за хора с цьолиакия трябва да се приготвя при специални условия, с чисти продукти. Не бива и прашинка глутен да попадне в яденето, обясни Ада Гулямджис, зам.-председател на Асоциация Цьолиакия България - Живот без глутен (АЦБ-ЖбГ).
От тази организация заедно с други съмишленици са изготвили предложение до МЗ, което включва няколко ключови мерки за гарантиране на безопасното хранене на децата:
