В поредния епизод на видеокаста "Двете страни на монетата" ще видите втората част от участието на Йордан Славейков. В него темите излизат извън рамките на личното и навлизат в територията на общественото, политическото и културното.
"Двете страни на монетата" – посоките на Йордан Славейков
София Владимирова застава срещу режисьора, драматург и преподавател Йордан Славейков, за да разговарят без задръжки за свободата, ролята на държавата, документалния театър и границите между изкуство и реалност.
Свободата – лична и обществена
Какво означава да бъдеш свободен в едно общество, което често предпочита спокойствието пред истината? В този открит разговор Йордан Славейков споделя своите размисли за свободата – не като лозунг, а като вътрешна позиция и необходимост. Гостът не бяга от трудните теми – как обществото реагира на артистите, които задават неудобни въпроси, и защо свободата на изразяване често се оказва по-деликатна, отколкото ни се иска да вярваме.
Йордан Славейков говори откровено за вътрешната цена на свободата – не тази, която се проповядва, а тази, която се живее. Свободата да отстояваш идеи, които не винаги са удобни. Да създаваш театър, който не забавлява, а предизвиква дискомфорт.
В разговора се поставят въпроси:
• Какво се случва с артиста, когато свободата му влиза в противоречие с обществения вкус или политическия наратив?
• Как се съхранява моралният компас в система, която често поощрява удобния компромис?
Документалният театър като съвест на обществото
Документалният театър е не просто сценична форма, а форма на гражданско участие. Славейков го описва като „място, в което фактите се срещат с човешките емоции, за да разкажат истини, които другите формати не могат да си позволят“. Театър, който не се страхува да назове реалността такава, каквато е. Защо този тип сцена е важна днес?
София и Йордан обсъждат:
• Какви теми липсват от българската сцена – защо не се говори за бедност, корупция, маргинализация, бежанци?
• Има ли страх от истина в изкуството? Или има просто умора от бездействие?
• Какво се случва, когато публиката се разпознае в една болезнена реалност, показана без филтър?
Този епизод на "Двете страни на монетата" е сблъсък на идеи, гледни точки и убеждения, но най-вече – покана за размисъл. За ролята на твореца днес. За това какво е да си свободен не само на сцената, но и в ежедневието си. За отговорността да говориш, когато е удобно да замълчиш.
Защо да не пропускате този епизод?
Защото е рядко удоволствие да чуем артист да говори със страст, интелигентност и без автоцензура.
Защото в свят, пълен с шум и бързане, този разговор е бавен, дълбок и важен.
Защото, ако вярвате, че културата е повече от спектакъл – това е вашият епизод.
Гледайте:
