Мнозинството от българите (55%) са готови да дарят свой орган на роднина или близък, ако има животоспасяваща нужда, а 19% отговарят, че не биха го направили.
По темата за донорството една трета от българите признават, че изобщо не са запознати, а 34% посочват, че "по-скоро не са запознати". 40 на сто биха се съгласили да дарят собствени органи след смъртта си, 34% не биха се съгласили.
Това показват данните от национално представително проучване, извършено от агенция "Тренд", с 1002 ефективни интервюта с пълнолетни респонденти. Допитването е направено в периода 16-22 октомври 2024 година.
Положителното е, че 62% от участниците в допитването одобряват донорството като акт, коментира пред БНР-Радио София Димитра Воева, социолог от агенцията.
Много добре запознати по темата са едва 5 на сто.
Информираността е по-висока в столицата и областните градове, докато в селата остава под средната. Най-значителен фактор е образованието на респондентите – приблизително половината от висшистите декларират, че в някаква степен са запознати, докато сред хората с основно образование това се равнява на приблизително 1 от 10 души.
Съществен проблем е недоверието в процеса и съмнението, че изразеното съгласие за донорство, може да бъде застрашаващо за живота. Страховете се подсилват от недоверието в лекарите и съмненията, че те самите могат да бъдат част от схеми за нелегална търговия на органи.
Освен високата незапознатост със състоянието на мозъчна смърт, потенциален проблем е, че над половината от българите (общо 51%) не биха се доверили (26%) или не знаят дали биха се доверили (26%) на лекарската експертиза при определяне на състоянието.
Една четвърт от запитаните смятат, че има голям риск лекари да участват в схеми на търговия с органи, а само 2 на сто са убедени, че няма никакъв риск.
Проучването отразява и традиционното схващане на българите да не говорят/да не мислят по такива теми, за да "не дърпат дявола за опашката". То рефлектира върху нагласата да се обсъжда и споделя – дори и хора, които подкрепят донорството, невинаги коментират темата с най-близките си, отбеляза Воева.И допълни, че респондентите често генерират "престижни отговори", които невинаги отговорят на действителното мнение или положение.
Чуйте разговора на Невена Николова и Данаил Конов.
