С неговото завръщане успешно приключва и последният етап на 33-тата българска антарктическа научноизследователска експедиция, водена от професор Христо Пимпирев.
Това е и поводът за срещата ни днес с трима мъже със специален принос в тази експедиция - новият командир на кораба - капитан II ранг Радко Муевски, бившият командир на кораба - капитан II ранг Николай Данаилов, и флотилен адмирал проф. Боян Медникаров.
Разговорът на колегата ни от БНР Марина Великова с тях се случва по време на пътуването през Антарктическия океан.
Кой е Радко Муевски?
Завършва Висшето военноморското училище "Н. Й. Вапцаров" през 2010 г., а през 2021 г. е назначен за старши помощник-командир на НИК № 421. От юли миналата година капитан Муевски поема командването на научноизследователския кораб “Св. Св. Кирил и Методий”. Той води екипажа в поредната 3-та за кораба антарктическа експедиция, с основна цел завършването на научната лаборатория на остров Ливингстън, както и активно допринася за разширяването на българското научно присъствие в Антарктика, поставяйки нови следи на българската научна общност в един от най-непристъпните региони на планетата. Капитан Муевски е доказан лидер, чиято отдаденост към каузата и професионализъм не само вдъхновяват екипажа, но и укрепват българската позиция в глобалните научни изследвания.
"По време на тазгодишната 33-та българска експедиция ние за пореден път затвърдихме и, надявам се, надградихме постигнатите досега резултати. Всичко, което беше поставено като план и задача, беше изпълнено в пълен обем в предстоящия етап на нашето задгранично плаване за осигуряване на научноизследователската дейност на българската антарктическа експедиция.
Затвърдихме, че сме напълно способни да осигуряваме транспортиране на различни видове материали, провизии, горива, както и личен състав – както от България до базата, така и в по-близкия район от Южна Америка до Южните Шетландски острови и в рамките на тези острови, в които оперираме.
Също така затвърдихме, че можем да осигурим отбори за нашите учени, които имат конкретни проекти в рамките на експедицията. През тази година акцентът беше върху достигането до съседни на остров Ливингстън острови, на които бяха поставени различни апаратури. Имаше и съвместна дейност с испанската антарктическа програма – в рамките на три съвместни плавания с продължителност около ден.
Това, което надградихме и което е пробив за нашата програма, е, че достигнахме до остров Смит, където успяхме да слезем на два пъти, като при втория опит операцията беше напълно успешна. Там бяха взети проби и бяха извършени първи стъпки за геоложки проучвания от нашите специалисти – информация, която е безценна за района. Това ни даде знания за възможностите за доближаване с нашия кораб, както и с лодки, за стоварване на хора на брега.
Затвърдена и надградена е и кооперацията с други антарктически програми в района на Южните Шетландски острови – включително испанската, еквадорската, чилийската и турската. Операциите преминаха леко и координирано.
Разбира се, предизвикателства има постоянно в нашата професия. Самото плаване на кораба в този отдалечен район при сложни хидрометеорологични условия е предизвикателство – както от навигационна гледна точка, така и по отношение на добрата организация на цялата експедиция и конкретните ѝ етапи.
Това са постоянни предизвикателства за целия екипаж и за кораба като плавателно средство. Има и други съпътстващи трудности – дългият период на отсъствие откъсва колегите от семействата им, но те вече са изпитани бойци. За тях това също преминава… така да го кажем – почти нормално".
По време на 33-тата българска антарктическа експедиция, военният научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" се отправи към Антарктика за трети път. Сред екипажа този път беше и капитан ІІ ранг Николай Данаилов – първият командир на кораба, успешно отвел го до ледения континент през 2023 г. В интервю за БНР той споделя впечатленията си от настоящата мисия, ролята си на борда и бъдещето на кораба.
"Огромно удоволствие е, че отново ми давате трибуна във връзка с постиженията на нашия български военен полярен кораб, който за трети път достигна до Антарктида. Радвам се, че отново съм на борда – този път не като командир, а като човек, който понякога дава тихи съвети. Радвам се още повече, че те са съвсем малко, тъй като настоящият командир много добре управлява дейността и организацията на кораба и успешно изпълни всички поставени задачи по време на 33-тата полярна експедиция".
Корабът вече се използва като плаваща научна инфраструктура, търсен от международни партньори и полярни нации.
"Това само по себе си е сериозно надграждане и признание – корабът се превръща във важен фактор в полярните води на Западна Антарктика. Успяхме да достигнем до нови места, включително съседни острови, където се проведоха сериозни изследвания", отбелязва капитан Данаилов.
Той подчертава, че се изгражда нов модел на използване на военни кораби – при мисии с продължителност до шест месеца, които съчетават плаване, научна дейност и военна подготовка.
"В личен план съм изключително доволен, че отново съм в Антарктика, в тези ледени води, че мога да споделя преживяванията с флотилен адмирал Медникаров и с капитан Муевски – преживявания, които още в първите две години ми донесоха голяма емоция. Щастлив съм, че корабът вече пътува обратно към България и, живот и здраве, на 11 април отново ще бъде посрещнат тържествено на Морска гара Варна".
Флотилен адмирал професор Боян Медникаров
"Намираме се на борда на научноизследователския кораб "Св. Св. Кирил и Методий" и с голямо удовлетворение отбелязваме поредните стъпки в развитието на този прекрасен проект, сбъднатата мечта на поколения български учени, изследователи и полярници, както и мечтата на нашия голям приятел професор Христо Пимпирев.
Какво можем да констатираме към този момент? На първо място - изключителното високо ниво на професионализъм, което демонстрира екипажът на кораба. Безспорен факт е тяхната способност да решават всякакви задачи – навигационни, логистични и изследователски – в една неограничена зона на плаване. Изключително високото ниво на синергия в действията на екипажа с екипите на Българската антарктическа експедиция, включително логистици, строители и най-вече учени, също е ключов момент.
Нашият екипаж демонстрира поредната крачка в развитието на кораба като необходима изследователска инфраструктура. Ако в рамките на първите плавания основно се решаваха логистични задачи, то сега, както потвърдиха и моите колеги, нараства делът на научноизследователската работа, която корабът осигурява или в която учените от борда му са директно ангажирани.
Това е логична стъпка, която в известна степен определя бъдещата визия за развитието на нашия научноизследователски кораб. Започнахме работа за формиране на пътна карта за увеличаване капацитета - с цел извършване на морски изследвания, което включва доставяне на хидроакустична система за подводно наблюдение и батиметрия. Тази система ще ни позволи да картираме детайлно зоните, в които корабът оперира.
Както спомена и командирът на кораба, имаме голямо предизвикателство тази година с изследването на остров Смит, а такава система би била изключително полезна в този контекст. Трябва да оборудваме кораба с нови системи за вземане на проби от морската вода, вземане на проби от грунта и дъното, както и да увеличим капацитета за подводно наблюдение. Ще добавим и подводен работник за кораба, а също така ще увеличим възможностите за извършване на тваровъскварни операции на ниво оборудван бряг, защото нашите колеги от базата имат нужда от нови транспортни средства и нови системи.
Това е част от непрекъснато нарастващите амбиции на Българската антарктическа експедиция да провежда нови изследвания, да създава нова инфраструктура и да достига до нови неизследвани досега места. Логичното развитие на този процес включва и формирането на идея за нов кораб.
Разбира се, не говорим за нещо, което ще се случи в следващите една или две години, а по-скоро трябва да влезем в една фаза, в която да започнем да оформяме изходното задание за способностите на такъв кораб. Това безспорно ще бъде свързано с нивото на амбиции, които нашата държава ще демонстрира в следващите години.
Говорейки за синергия, ние трябва да направим всичко възможно, за да увеличим капацитета за научни изследвания на нашия кораб и на нашата полярно-антарктическа програма с нови системи за космическо и въздушно наблюдение, като стъпка към пълното реализиране на капацитета на националната индустрия".
-------------------------------
Рубриката "Антарктическите хора – разкази за природата, науката и работата" може да слушате всеки вторник в предаването "Хоризонт до обед", до края на април, когато завършва и българската полярна експедиция.
Снимки: Марина Великова/БНР
