Законодателната защита на хората с увреждания от уволнение, административни тежести и страховете, че те ще отсъстват по-често са сред основните фактори, които ограничават работодателите да ги наемат. Това сочат резултатите от проучване на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център, което беше представено пред депутатите от социалната комисия. То е проведено през периода септември-ноември 2024-а година с анкети сред 443 души с увреждания и 418 работодатели, и групови дискусии.
Резултатите показват, че нагласите на работодателите към хората с увреждания са в пряка зависимост от наличието на преки контакти с тях. Наемането им зависи не само от наличието на държавни финансови стимули и облекчения, а и от образованието, квалификацията и уменията.
Хората с увреждания са изключително мотивирани да вършат работата си добре. Като предизвикателства за наемането им е посочена липсата на подходящи съоръжения. Работодателите акцентират и върху необходимостта от създаването на законово регламентирана възможност за по-лесно освобождаване на тези, които не се справят със задълженията си:
"Казват, както сред всички служители, така и сред хората с увреждания, има съвестни, има квалифицирани, има неквалифицирани. Стига се до момент, при всеки един от тях, когато биха искали да освободят нает човек с увреждания. Тогава работодателите споделят, че процедурата става потресаваща. Това ги отблъсква да наемат хора с увреждания", каза Теодора Ангелова, ръководител на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център. Тези защити обаче понякога са проблем и за самите наети. Хората с увреждания биха имали по-голям стимул и желание да търсят работа, ако им бъде оказана помощ от институциите в процеса на трудовата адаптация и им бъде осигурена достъпност до работното място. Други ключови мерки, които биха насърчили хората с увреждания да търсят работа, посочени от анкетираните, са повишаване на заплащането на положения труд, повишаване на толерантността от страна на ръководителите и колегите.
