Централната банка на Турция повиши изненадващо референтната си водеща лихва с 350 базисни пункта от 42,5% до 46% на днешното си заседание, докато пазарните очаквания бях за запазване на лихвите непроменени. Това контрастира рязко и с предходните три последователни намаления на лихвите.
Решението идва на фона на икономически сътресения, дължащи се на американските мита и големи политически сътресения и бягство на чуждите инвеститори след ареста на кмета на Истанбул и лидер на опозицията Екрем Имамоглу през март.
Турската централна банка отбеляза, че паричната ѝ политиката ще остане затегната (политика на високи лихви), докато не бъде постигната ценова стабилност.
Комитетът по паричната политика на централната банка посочи, че последните водещи индикатори показват, че вътрешното търсене е нараснало повече от очакваното в началото на годината, което изисква по-строга парична политика, въпреки че "базовите инфлационни тенденции са били по-ниски през март". Инфлацията през март беше 38,1%.
Графика на основната лихва на Турската централна банка
Банката също така отбеляза "потенциалните ефекти от нарастващия протекционизъм в световната търговия върху процеса на дезинфлация чрез глобалната икономическа активност, цените на суровините и капиталовите потоци" и каза, че "стриктната парична позиция ще се запази, докато се постигне ценова стабилност чрез устойчив спад на инфлацията". Именно този процес на дезинфалция преди това позволи намаляване на лихвените проценти на предходните три срещи.
Въпреки че не го посочи директно, централната банка вероятно вдигна агресивно лихвите, за да облекчи натиска върху активите в чужда валута в Турция, след като политическите конфликти между президента Ердоган и кмета на Истанбул Имамоглу и последвалите масови протести предизвикаха поевтиняване на турската лира.
