От Института за пазарна икономика смятат, че Европейският съюз няма да се откаже от т.нар. "зелена сделка" въпреки създаденото напоследък впечатление. Промяната в тона може да означава известна преоценка на целите по сектори, смятат икономистите от ИПИ.
В инициативите на Европейската комисия навлизат нови механизми с промени в правилата за държавна помощ за постигане на целите на "зелената индустриална политика", смятат от Института за пазарна икономика.
Такъв, според старши икономиста на ИПИ Петър Ганев, е механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата, който може да се разглежда и като отговор на търговската политика на Съединените щати:
"Ние слагаме този механизъм за корекция, така нареченият CBAM (The EU's Carbon Border Adjustment Mechanism), което е точно нетарифна бариера... включително можем да кажем, че е тарифна, каквато би визирал Доналд Тръмп за нечестна или по някакъв начин реципрочно мито. Така че "зелената политика" всъщност можем директно да я обвържем и в момента с търговската такава на световно ниво. И как пък ние евентуално си партнираме с Китай в една потенциална задълбочаваща се търговска война с Тръмп", коментира Ганев.
Така дебатът по принципите на "зелената сделка" се променя, политиките се преосмислят, но крайната цел остава.
Новият механизъм за контрол на границите допълва търговията с въглеродни емисии, а секторните политики за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година се променят, смята Петър Ганев и посочва, че Европа няма да отстъпи от своите "зелени политики":
"Всички реагират: "Зелената сделка умря. Всичко ще приключи". Това няма как да се случи. И ако имаме механизма, по който да го постигнем, който би бил пазарния механизъм - търговия с въглеродни емисии, аз не съм срещнал политик в Европа, който да обсъжда това да отпадне и да изчезне, и имаме механизъм за корекция на границата, който ще видим как ще проработи, дали всъщност това не е достатъчно и дали ни трябват всичките тези секторни цели", каза още Петър Ганев.
