Възлагане на работа, която не е свързана със задълженията в длъжностната характеристика, както и неизплащането на допълнително възнаграждение при извършването на работа на отсъстващ колега.
Това са две от най-честите нарушения на трудовите права в страната, каза за БНР националният секретар на КНСБ Величка Микова.
Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работещ, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, обясни тя.
"Законът ни позволява да получаваме възнаграждението на този отсъстващ работник, ако то е по-благоприятно от моето, ако обаче това изпълнение на задълженията става с мое съгласие. Ако също така нямам съгласие, не пречи да поискам по-високата заплата. Ако обаче, пък, заплатата не е по-висока, то тогава мога да поискам частично да се компенсира моята заплата, но трябва да се знае, че все пак законът си е закон и може да се търсят такива права", допълни националният секретар на КНСБ.
Микова уточни и че работодателят е длъжен да осигури работата, която е определена при подписването на трудовия договор. Трудовото правоотношение може да се променя само с писмено съгласие между страните.
Единственото изключение е правото на работодателя при производствена необходимост или при т.нар. престой да възлага на работещите да извършват временно друга работа за определен период.
