От 2018 г. 8 май е обявен за Световен ден на магарето. Идеята е на д-р Абдул Разик Какар, от Североизточен Белуджистан – Пакистан. Основният обект на неговите научни изследвания е камилата. В интервю за Радио България през 2021 г. д-р Разик написа:
"Докато проучвах камилите разбрах, че магарето има важна роля като работно животно, издръжливо при недостиг на вода и храна. Веднага след като завърших докторската си дисертация, започнах проучване за магарето. Написах няколко общи статии, намерих различни видове и общности магарета. На това бедно същество се обръща много малко внимание. Започнах да общувам с хора от цял свят, които имат интерес към тези животни. Така намерих Пета Джоунс, която подкрепи моята кауза за Световен ден на магарето. Тя предложи датата 8 май, тъй като е седмица след деня на труда, а магарето е важен трудещ се, нали!".
Магарето е предан помощник на човека поне 5000 години, вероятно и повече. Били са използвани още от шумерите, (2600 г. пр. Хр.) за теглене на циркови каруци, сочат историческите справки. Съвременното магаре всъщност се е получило от два подвида - сомалийския и нубийския.
У нас магарето се радва на добро отношение сред съвременните стопани, а и в литературата.
Подигравките, свързани с някои черти на магарешкия характер имат своето място в ежедневния ни език. Известни са поговорките: "Мий магаре със сапун, да загубиш и сапуна и труда", "Магаре от срам не разбира" или "Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне". Често споменаваме и "магарешкия инат". Дори някога се считало, че не е редно човек да се подстригва през март, когато стрижат магаретата.
От 1971 г. под мотото "Долу магариите у човека, уважавай човешкото в магарето!" в град Гурково, Старозагорско, се провежда "Био рали" – състезание с магарета, наричано още "Магариада", "Магарешко рали" и т. н. Идеята е на трима студенти, които искали да прославят родното си място.
Това е и първото подобно състезание в света, дори е патентовано като такова.
Сред задължителните дисциплини е надбягване с автентично изписани каручки с впрегнати магарета, т. нар. гола кушия (езда без самар), както и теглене между две каруци и пр.
Има също конкурс за мис Магарица и мистър Марко.
Забранени са "допинговите средства“ – камшик, пръчка, конски мухи и люти чушки.
Имената на състезателите са повече от атрактивни.
Преди около 10 години в село Бàничан е открит приют за „пенсионирани“ магарета. Днес дори се е превърнал в своеобразна туристическа атракция.
Българинът често предпочитал магарето заради това, че е търпеливо, издръжливо, малко яде, много работи, носи големи тежести и не се отказва дори на трудни терени, където други животни не биха се справили. Затова в някои народни приказки магарето е по-мъдро от горделивия кон.
"Реви, Марко, реви, братко, двама да ревеме! Ти — в обора, аз — на двора, да се радва Дечо Пора!“ – възкликва един от колоритните герои на Чудомир, популярен писател на хумористични разкази върху сюжети из живота на обикновените хора. В случая става дума за магаре, несправедливо затворено от кмета на селото. Тъй като няма пари да плати глобата, стопанинът излива мъката своята мъка по дългоухия си другар, наричайки го свой брат.
Когато обявихме Световния ден на магарето, установих, че хората имат много голям интерес. Инициирах страница във Facebook и за кратко време се присъединиха много хора. Интересът към бедното магаре по света се разраства и този факт ме прави много щастлив. Вашата страна е сред най-важните хабитати на магарето и хората все още имат голямо уважение към това важно създание.“
Според д-р Разик, на 8 май е добре да изучаваме историята и природата на магарето и да отдадем почит на тези неуморни труженици.
Така че – честит Световен ден на магарето!
Снимки: Радио България, архив, Pixabay, starazagora.utre.bg
