2
Мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг наскоро представи в България книгата си "Морската градина". Една история, написана с много любов към страната ни.
В романа Софи описва историята на баща си, който оцелява през ужасите на Втората световна война, заради това, че България не предава евреите на нейната територия към лагерите на смъртта.
Морската градина във Варна се превръща в спасение за нейните предци. Авторката се радваше на всяка среща с читателите.
С магнетична усмивка и любопитство, тя не само откриваше нови любими места у нас, но и си припомняше наши традиции, любими на баща й. За първи път опита и боза.
Ето какво Софи Бехарано де Голдберг разказа в специално интервю за БНР, преди срещата с читатели в София. Преводът е дело на Рада Ганкова.
"България е много близо до моето сърце, защото аз слушам за тази страна, откакто се помня. Пишейки "Морската градина", това за мен беше съпреживяване и известна тъга с това, което баща ми е преживял, но най-важното от тази история е, че аз съм пораснала с благодарност към България и българите, каза за "Понеделник вечер" писателката.
"Покрай писането на книгата научих много неща за семейството си и за себе си. Това, което научих за себе си е, че като дъщеря на един оцелял от Втората световна война, е че аз имам мисия.
И тази мисия е да разкажа историята му, за да бъде тя достъпна за целия свят, допълни Софи Бехарано де Голдберг.
"Уханието на роза за мен е уханието на детството и споменът за баба ми, която използваше роза и розово масло винаги, когато имаше възможност, а при всяко връщане в България, защото тя можеше да се връща в България, тя ми носеше парфюм с розово масло. Помня и нейните български гозби.."
Софи Бехарано де Голдберг разказва как е научила и осмисляла историите от Втората световна война, как впоследствие като по-голяма свързва историите, които е слушала за своето семейство, за Холокоста, и това, което научава от документалните филми за войната.
"Намерих надеждата и добрината вътре в себе си, защото тя е отражение на това, което някога са направили българският народ, интелектуалците в България, царят и българската църква, чрез вашата добрина аз успях отново да се свържа с това чувство на надежда и на благодарност, с което съм пораснала от малка, каза още Софи Бехарано де Голдберг.
Писателката коментира днешните войни като доказателство за това, че не сме си взели поука, не сме се научили да пазим живота.
Научих за жестокостта, която е вътре в хората, че тя е част от човешката природа, но аз отказвам да приема това, допълни писателката.
