Държавите от еврозоната постигат средноевропейски доходи по-бързо от тези, които членуват единствено в Европейския съюз, показва анализ на Фискалния съвет. В него се сравняват страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали извън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България).
През 2004 година средният брутен вътрешен продукт на глава от населението (по стандарти на покупателна способност, СПС) в Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия е 55 %, а в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния – 49 на сто. През 2023 година процентите са 81 в страните, въвели еврото и 74 в тези с национална валута. Средният годишен процент на конвергенция за изброените държави от еврозоната е 2,6, а за останалите извън еврото – 2,2 на сто.
"Достъпът до единния пазар и фондовете на ЕС подобриха редица икономически показатели на страните-членки от Централна и Източна Европа. Някои държави извън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, използваха гъвкавостта на валутния курс, за да останат конкурентоспособни", коментират от Фискалния съвет и подчертават, че финансовата криза и Covid пандемията са забавили цялата икономическа конвергенция след 2008 г.
В заключение експертите обобщават, че приемането на еврото предлага лек тласък на конвергенцията чрез засилване на доверието и достъпа до пазара. "За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, ако е обвързано с надеждни ангажименти за реформи в областите на образованието, пенсиите и развитието на инфраструктурата", пише още в анализа на Фискалния съвет.
През юни се очакват оценките на Европейската комисия и Европейската централна банка за готовността на България да се присъедини към еврозоната от 1 януари догодина. Окончателното решение се очаква през юли.
