Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Шпатов: 24 май е превърнат в най-двуличния ден

Снимка: Фейсбук

Гост в „Ношен Хоризонт“ на 24 май беше Александър Шпатов. Роден е в София 4 години преди политическите промени през 1989-та. Завършил е Американския колеж. Магистър по право, има докторат по Теория на четенето. Aвтор e на сборници с разкази, единият от които "#НаЖивоОтСофия" е преведен и на английски. Отличен e с Наградата "Южна пролет" за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община. Председател е на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта "читАлнЯта" в Градската градина на София. Член на УС на фондация Четене за развитие на функционалната грамотност.

Национален празник ли е 24 май? Засега е само официален. Това е ден на много споделена памет, защото всички сме завършили училище. И това е споделена емоция, която през годините си припомняме. Друг е въпросът как се държим на 25 май, на 23 май… Аз имам чувството, че 24 май е най-двуличният ден в годината - състоянието на библиотеките е доказателство. Може би единственото изключение е библиотеката в Бургас, която е на световно ниво. Не си пазим азбуката толкова, колкото на 24 май твърдим, че я пазим.

Колкото до духовността и духа във връзка с 24 май, винаги се сещам за Алеко Константинов. Пак е празник, но политически опонент на Михаил Такев цял ден също отбелязва празника – седят в кръчмата и пият. И плаща на едни други пияни хора да ги причакат и да стрелят. Обществото ни е  такова - половината се радват на деня по един начин, другите по различен.

Политиците на 24 май винаги ще държат някакво слово и ще кажат, че духовността, култура и образованието са им приоритет. Но когато трябва да се гласува бюджет и да се вземат конкретни мерки, се оказва, че други неща са приоритет. И се вдигат заплатите на полицаите, или сега на шофьорите.

А ако говорим за образованието, всички виждаме колко много назад сме от световните образци и модерния начин на преподаване. Ние берем плодовете на години обратна селекция във всички сфери. И понеже стана дума за въвеждането на нов предмет „Религия и добродетели“, аз съм твърдо „за“.  Но се опасявам, че капацитетът на хората, от които зависи въвеждането на този предмет, е изключително нисък. Те боравят само с лозунги. Зад понятието религия някои хора разбират само един православен кич.

Още за 24 май и как става празник на азбуката – в първия звуков файл.

Задължително или свободно избираемо да е изучаването на планирания предмет „Религия и добродетели“? Много хора твърдят, че образованието е светско и е така. Но това означава, че не може свещеник да преподава този предмет и той не може да започва с молитва. Сега ще влезе учител с някаква квалификация и ще преподава систематизирано. И още - хората, които казват, че образованието е светско, забравят, че празникът на образованието е празник на двамата най-почитани светци в България. 

Един от водещите специалисти по философия и познавач на религията – проф. Георги Каприев, предупреди, че основният проблем при изучаването на този предмет е липсата на достатъчно подготвени учители. И аз се притеснявам за същото, но отнякъде трябва да се започне. Една от основните цели на образованието е да интегрира всички деца и да ги направи по-близки. Когато в първи клас децата с мюсюлмански имена зорлем се отделят от останалите, те ще започнат да виждат повече разлики помежду си. И ако нямаше такъв час, сигурно щяха да се усещат по-близки.

Патриархът експерт ли е? Патриархът е глава на Църквата и не може всеки да дава мнение за него, той не е политик. Темата очевидно е важна за него, но той друго не може да иска, освен програмата-максимум от негова гледна точка.

Съчетаването на суеверие и религиозност е сериозен проблем. Ако си проверяваш хороскопа всеки ден и ходиш на църква само за здраве, надали си достигнал до истините на православието.

Още, включително за Максим Изповедник и мъченичеството, както и за книгата Хазарски речник на Милорад Павич – във втория звуков файл.

За образованието по повод на 24 май, Александър Шпатов обясни: В рамките на моя съзнателен живот нещата са се влошили ужасяващо. Страшно много хора са функционално неграмотни. Те не могат да прочетат всяка дума в текст, а погледът им се плъзга. Разпространението на фалшиви новини е резултат от това. Ако не вземем мерки, ще тръгнем към пропаст, откъдето няма връщане.

Как да се обясни на едно дете какво е Бог?  Това е трудна задача.

По повод на решенията, които не се вземат единодушно, трябва ли да се мнението на мнозинството по базови генерални въпроси, например въвеждането на еврото? Нямаше кампания по темата, а изведнъж се поиска референдум – като каруца пред кон. Мнението на мнозинството еквивалентно ли е на понятието „народна мъдрост“? Проблемът е, че в нездрава медийна среда хора, които масово изпадат в заблуда, няма да вземат реално информирано решение. Ние от 10 години сме хибридна информационна война. И това не се случва само у нас. Но със сигурност хората в България имат усещане дълбоко в себе си какво е справедливо и какво е фалшиво.

Още в третия звуков файл.

Има ли автори, които липсват в задължителната програма по литература, а трябва да са вътре?Ние сме възприели този подход, защото накрая трябва да има изпит по БЕЛ и той е най-важният, трябва да изкараш оценка. Затова трябва да има нещо систематизирано и да е еднакво за всички. И да увеличаваме авторите, и да ги намаляваме, учениците ще ги намразят, защото като те бият с учебника по главата… Целта, която е поставена, и винаги е била поставяна, е учениците да намразят четенето.

Каква е идеята в четенето в гробищния парк? От години правя литературни разходки из София, защото в рамките на един километър можем да спрем на места, свързани с почти всеки от класиците. Правил съм преди време разходка на гробищата, през гробовете на нашите писатели. Това е може би възможност да говорим за хора, които са останали извън масовия фокус – Константин Павлов, Георги Божинов, Геноч Стоев, те са погребани буквално на 10 метра един от друг в т. нар. Алея на творците на Централни гробища. Оттам, за да се стигне до гробовете на Алеко Константинов, на Пенчо Славейков, на Елин Пелин се минава по алея, където пък е гробът на Станислав Стратиев. Ако пътят ти минава оттам, как да не спреш и да не кажеш няколко думи за такъв писател. В Скопие, да кажем, не можеш да направиш такава обиколка.

Вие сте и член на УС на фондация Четене…. Нейната основна мисия е да помогне за развитието на функционалната грамотност. Това е борба с предизвестен лош край. 

Още за задължителните автори по литература и творческите дейности на Александър Шпатов – в четвъртия звуков файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна