9
Между отминалия празник на буквите 24 май и днешния Ден на детето, ви срещаме с две дами, посветили работата си на словото, на това книгата да достига от най-малките до най-възрастните читатели в България.
Гости в рубриката на БНР "Вдъхновяващи хора в невдъхновено време" са Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация "Глобални библиотеки - България" и Петя Кокудева - поетеса и писателка, позната на публиката с книги за деца и възрастни, любим разказвач на подрастващите.
И Петя и Спаска все още обичат да четат детски книги и приказки, не са загубили детското в себе си. Петя е издала до сега 8 детски книги и 2 за възрастни, които са истории от пътешествия, които са интересни и полезни и за тийнейджърите.
"Дали сме културна нация - да, след като вече 1400 години създаваме културни продукти, въпрос е какъв процент от българските граждани използват тези културни постижения, каза за БНР Спаска Тарандова.
"Когато говорим за достъп до малките населени места, писменото слово може да достигне чрез читалищните библиотеки, чрез оскъдния брой книжарници там, през личните библиотеки на хората. Но динамиката на живота промени и читателските навици.
През последните години се отчита ръст на използването на аудио книгите, много хора ги предпочитат. Затова трябва да се насърчава всеки един достъп до култура и четене - аудиокниги, електронни книги, класическата книжна книга. Изключително важно е създаването на Читателски клубове, четене на Книга на месеца, например в село Костенец към читалището има активен Мъжки читателски клуб.
Доказано е, че четящите нации по света са такива, защото имат достатъчен брой разнообразна литература на родния си език. Четенето се формира през националните литератури.
"Последните данни на НСИ, макар и отчитащи потреблението само в големите библиотеки с фонд над 200 хиляди, сочат, че имаме 3 % ръст на четящите хора у нас. Това са данни, събрани от 49 библиотеки, от които 32 са обществените библиотеки, а в страната имаме 3000 читалищни библиотеки. Засега нямаме данни как върви четенето в малките населени места, защото има трудности в справките от регистъра, за да се види променящата се картина, допълни Тарандова.
Картината е различа, защото на някои места те получават подкрепа от общините, на други места имат по-млад персонал и имат възможност да дават по-прилични заплати, но като цяло заплатите са под 2000 лв. Средно за страната един библиотечен работник получава между 1300 - 1700 лв. Досега не е имало промяна в стандарта за финансиране, а само индексация с ръста на инфлацията и повишаването на МРЗ. За тази година е 5 %, като с тези средства трябва да се увеличат не само заплатите, а и всичко останало.
За тази година не съм оптимист да има актуализация на бюджета, но ще започне процедура за бюджета за 2026 г. и силно се надявам тези искания за повишаване на субсидираната численост с 20 - 30 на сто да бъдат приети. Сумата за субсидираната численост сега е 33 308 за една бройка работещ в библиотека годишно, което включва заплата, дейности, режийни разходи, а не само заплатите.
Трябва да се проведе реален диалог, защото в бюджета на Министерството на културата за тази година не са заложени и онези ограничени досега 2 милиона лева, които са по програмата - "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност", с които читалища и библиотеки в отдалечени места имаха възможност да кандидатстват с проекти, за да закупят нови книги. Тази година програмата я няма. Тези 2 милиона лева не са защитени към момента, съобщи още Тарандова за БНР.
"В малките градове и в селата няма сериозен достъп до културни продукти, моите наблюдения сочат, че хората от малките населени места лъкатушат в търсене на култура, но невинаги намират високото ниво, но всички те - и четящите, и не четящите имат потребност от това, това важи особено силно за младите хора, които имат нужда и от добри разказвачи, и от хубаво кино, сподели за БНР Петя Кокудева.
"На една от дискусиите във формата "Литературни срещи" се наложи изводът, че у нас има много смислов ресурс, но той не може да отекне, проблемът при всички изкуства е, не че няма какво да предложим, а че то по някакъв начин не достига до по-далече, до повече хора.
Трябва ли да има предмет "Религия и добродетели" в училище - враждуването е станало нещо като част от социалното ни ДНК.
Даже понякога виждам как от тема, която не представлява особен конфликт, имаме някакъв особен талант да се разединим. Последните години ми се случва да работя с деца от различни религии и последната ми книга е за деца бежанци, които в повечето случаи не са от православието.
Културата като извлек от различни религии е нещо много интересно, но това се учи в други различни предмети, но не разбирам частта с добродетелите - това е нещо, което човек въплъщава, не го преподава. Дори и най-добрият учебник да имаш, ако човекът, който ще го преподава е контрапункт на това, което преподава, какво ще се получи?
За мен проблемът ще е в това кои хора ще го преподават, каза още Кокудева. Същото мнение застъпи и Тарандова, според която хората, които ще застанат като преподаватели зад такъв предмет, е най-важният въпрос, който трябва да се обсъди в обществото ни.
"Това, което виждам и забелязвам е, че част от децата днес живеят в много турбулентна и проблемна среда - дали е семейство, дали е защото някои от децата, с които работя и общувам, нямат семейства...
Една психоложка наскоро ме помоли да й изпратя видео, в което разказвам окуражаващи неща на деца, които едва завършват училище в едно селце, защото повечето от тях нямат родители.
Разказах им за неща, които на мен ми повдигат духа от моите пътешествия - имам една любима история от Чили, за едно дете, което върви по улицата, когато удря едно от най-големите земетресения. Това дете след време става директор на Института по сеизмология в Сантяго де Чили - тоест така му се обръща животът, че вместо това да го покруси, той се впуска в това!
Децата живеят във враждебна среда днес, светът на възрастните е враждебен, не само в родителските единици, но и забелязвам солидна и неизчерпаема вражда между учителите от една страна, и родителите от друга. Там се завързват винаги толкова бързи конфликти, че не мога вече дори да го осъзная, то е като автоматизъм, така че в толкова враждебна среда ние няма какво да искаме от децата...Не е реалистично да очакваме нещо друго, те се опитват да се справят емоционално неподготвени за това, каза още Петя Кокудева.
"Тъжно е още да видиш едно семейство навън, в което всички са "забили нос" в телефоните си...Не зная как дигиталния свят и тази паралелна реалност, в която си мислим, че сме част от нещо голямо, а всъщност не сме, и този фалшив свят ни кара често да обвиняваме за всичко някой друг, а ние всъщност отсъстваме от реалния свят. Моделът на паралелния живот става все по-застрашителен и ти отсъстваш от живота на своите близки, така не можеш да потърсиш в себе си решението на проблемите и в семейството, и в отношенията ти с децата, допълни Тарандова.
Целият професионален опит на Спаска Тарандова е свързан с библиотеките, тяхното развитие и модернизиране. Специализирала е в САЩ и е част е международна група за иновации в публичните библиотеки /INELI / на фондация "Бил и Мелинда Гейтс". Член е на Постоянния комитет на секцията "Публични библиотеки" на ИФЛА. Член е на Управителният съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация и на редколегията на списанието "ББИА онлайн". Един от създателите на една от най-успешните кампании за насърчаване на детското четене "Забавното лятно четене". Активен участник и в кампанията "Чети с мен" под патронажа на Президента на Република България. Инициатор на стаята за ранно детско развитие в Столична библиотеки в партньорство с ИКЕА България. Обучител на възрастни с над 10 годишен опит.
Петя Кокудева повече от десетилетие създава книги в тандем с италианската художничка Ромина Беневенти. Дебютната им "Лулу – детски стихотворения за възрастни" е преиздавана многократно и намира читатели както сред децата, така и сред възрастните. Кокудева е носител на 4 национални награди за литература. През 2021 и 2022 година е в топ 10 на най-четените български детски автори в Столична библиотека. Нейни книги и отделни произведения са преведени на няколко езика. Освен на художествени книги тя е авторка и на няколко образователни поредици. Петя е и преподавателка в курса по творческо писане за детска литература към академия "Заешката дупка". Води многобройни майсторски класове и работилници по писане с деца из цялата страна. Честа гостенка е на училища в чужбина.
Още по темата слушайте в интервюто на Гергана Хрисчева със Спаска Таранадова и Петя Кокудева в в рубриката на БНР "Вдъхновяващи хора в невдъхновено време".
