3
И през 2024 г. българите бяха с една от най-слабите възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) за България беше с 26% под средното за Съюза (или 74% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург беше с 41% над средноевропейското (или 141% от осредненото ниво), показват последните данни на официалната европейска статистика Евростат, оповестени в сряда.
През 2023 г. обаче "фактическото индивидуално потребление" в България представляваше 70% спрямо средноевропейското, което означава подобрение с 4 процентни пункта през миналата година.
По този показал нашата страна е "изпреварена" от заемащата последно място Унгария, където фактическото индивидуално потребление през 2024 г. беше 72% от средноевропейското ниво.
AIC включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са закупени и платени от домакинствата директно, от правителството или от нестопански организации. Индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна члена на ЕС.
През миналата година 9 страни членки са имали равнище на "фактическото индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза ниво, а при останалите 18 то е било в и под средноевропейското ниво.
"Фактическо индивидуално потребление" (AIC) в страните членки на ЕС през 2024 г.
Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 41% над средното за ЕС), следван от Нидерландия (с 20%) и Германия (с 18% над средноевропейското ниво).
В 18 страни членки действителното потребление на глава от населението през 2024 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател Унгария заема последната позиция по отношение на възможностите за потребление (със 72% от средноевропейското ниво), следвана от България и Естония с по 74% от средното за ЕС ниво.
В същото време България заема незавидната последна позиция в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Трябва да се има предвид, че индикаторът PPS е де факто изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни членки на ЕС.
Този показател нашата страна е с 66% от средноевропейското ниво, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2024 г. с цели 242% от средното за ЕС ниво, следван от Ирландия (с 211%) и Нидерландия (със 136% от средното ниво).
В другия край на диапазона с най-нисък БВП на глава от населението, освен България, са Гърция (със 70% от средното за съюза ниво) и Латвия (със 71%).
Класация в ЕС по индивидуално потребление (AIC) и БВП (GDP) на глава от населението за 2024 г.
