Лятната почивка е време за отдих, но понякога неочакван инцидент или здравословен проблем могат да нарушат спокойствието ни.
Какви за правилните действия в такива случаи и как можем да се възползваме от здравноосигурителните си права - пред БНР-Радио София обясни Мария Димитрова, главен експерт в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Винаги, когато имаме нужда от лекарска помощ, независимо къде се намираме в България, трябва възможно най-бързо да се отправим към най-близкото лечебно заведение, в зависимост от здравословното състояние и оплакването, посъветва експертът. Това може да бъде болница, медицински център или практика на общопрактикуващ лекар (ОПЛ).
Дори и да не носи някакви специални документи в себе си, важното е лицето да бъде с непрекъснати здравноосигурителни права.
Системата позволява на всеки лекар да провери статуса.
При прегледа се дължи единствена стандартната потребителска такса в размер на 2,90 лв. От нея са освободени децата и лицата до 18-годишна възраст.
Дори и да ви преглежда друг ОПЛ, той може да ви издаде направление (например за преглед при специалист или за хоспитализация), както и рецепта за лекарства.
Болничен лист обаче може да издаде само личния лекар, в чиято пациентска листа фигурирате, и то след преглед и амбулаторен лист.
При пътуваме извън България ситуацията е малко по-различна.
Гражданинът трябва да има валидна Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК).
Тя дава право на спешна и неотложна медицинска помощ в Европейския съюз, както и в Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Помощта се предоставя в лечебни заведения, които имат сключен договор с местната обществена здравноосигурителна институция.
Обхватът на помощта се определя от лекуващия лекар на място.
ЕЗОК се издава от НЗОК за 15 дни. Ако нямате време да изчакате за съответната пластика, можете да си издадете Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК. То е хартиен документ със тази сила като картата, но е с валидност до 2 месеца от датата на издаване.
За пълнолетни валидността на ЕЗОК е 1 година, за лица под 18 г. – 5 години (или до навършване на пълнолетие), а за пенсионери – 10 години.
