"Как изкуството на Япония и Китай навлиза в българските земи до края на ХХ век" – заглавие като това предполага разказ, историческа хронология, описание на процеси.
В случая обаче точно така е наименованието на актуална изложба в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), която може да разгледате до края на август.
Фактически в експозиционните зали могат да се видят рисунки, маски, гравюри и други творби, притежание на български галерии и още повече – от частни колекции.
Влиянието на далекоизточното изобразително изкуство върху българските художници прониква у нас от Запад – обясни пред БНР-Радио София изкуствоведът и куратор Красимир Илиев.
Импресионизмът е повлиян от японската гравюра. След това – сецесионът. Заради бързината, с която страната ни се откъсва от Средновековието и се превръща в модерна държавата, в началото на ХХ век се появява фразата "българите са японците на Балканите".
"За мен Никола Петров е първият наш импресионист, който усеща не само техниката на рисуването, а и вътрешния дух, която носи далекоизточната култура. Друга голяма фигура след него е Иван Милев."
Илиев отбеляза, че до 1944 г. Япония доминира, в края на 1933 г. е първата изложба.
След Деветосептемврийския преврат страницата с Япония се затваря и в началото на 50-те години нахлува китайската култура и изобразително изкуство. През 1951 г. изложба с китайски литографии е посетена от над 80 хиляди души за 1 месец, което е показателно за огромното латентно любопитство на българите към това изкуство.
Китайската живопис повлиява дори на художници като Дечко Узунов и Стоян Венев.
Последните години на ХХ век, а и до днес, особено значение в културния ни живот всяка есен имат Дните на японската култура, в които следим и актуалното в тяхното изобразително изкуство, отбеляза още кураторът на изложбата.
В години на ХХI век Китай има мощно влияние.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
