Ще бъдем в плен на две оперни легенди – Рената Тебалди и Карло Бергонци съботната вечер (5 юли) от 20 часа. През 1965 година се появява ценен запис на "Дон Карлос" от Верди продуциран от фирмата Decca. Маестро Дьорд Шолти кани знаменити певци в главните роли. Като Елизабет Валоа ще слушате сопраното Рената Тебалди, Дон Карлос е тенорът Карло Бергонци, Филип Втори – басът Николай Гяуров, Родриго – баритонът Дитрих Фишер-Дискау, а като принцеса Еболи се преобразява мецосопраното Грейс Бъмбри. С участието на хора и оркестъра на Ковънт Гардън. Миналата година музикалният свят отбеляза столетие от рождението на Карло Бергонци. Звучи като анекдот, но един от най-великите тенори на ХХ век започнал кариерата си като… баритон. "Още от дете имах тъмен басов глас.
Това обикновено объркваше учителите. Изпитвах непреодолимо влечение към сцената, към всяка артистична изява. Дебютът ми бе през 1948, като Фигаро в "Севилският бръснар". За няколко години натрупах цял набор от баритонови партии: Жермон, Белкоре, Дон Паскуале… Обратът настъпи, щом се наложи да заместя Тито Гоби в "Риголето". Тогава осъзнах, че не притежавам необходимата мощ за баритонов глас", спомня си Бергонци.
Това наистина е повратен момент в кариерата му, довел го до почти шоково състояние. Недоумява как майстори на диригентската палка от ранга на Тулио Серафин, Виктор де Сабата, Антонино Вото или пък Джанандреа Гавацени нито веднъж не му казали, че е тенор! Възхищавали се на изумителната музикалност на Карло и все му предлагали баритонови партии. Ето още от първа ръка: "Най-прелестното усещане бе, когато разпявайки се неочаквано взех знаменитото гръдно "до" в "Мадам Бътерфлай". Бях като зашеметен…Три месеца по-късно, през 1951 година дебютирах като тенор. Тогава се роди големият ми син Маурицио. Обезумях от щастие! "Това е пръст на съдбата", нашепваше ми някакъв глас. Заедно със сина ми се роди и моята истинска кариера на певец", разказва Карло Бергонци на биографа си Густаво Марчези.
А след премиерен спектакъл на "Бохеми" в МЕТ през 1957 година с участието на Рената Тебелди в пресата отпечатали следното: "Овациите далеч надминаха обичайните за поклонниците на Тебалди. Превърнаха се в буен водопад, който заливаше сцената отвсякъде и далеч надминаха горещия прием оказан от публиката Мария Калас…" В средата на 50-те години, както е известно Тебалди напуска Миланската скала, тъй като кралският жезъл вече е в ръцете на Калас. Покорява МЕТ като Дездемона през 1955, а няколко години по-късно отново я посрещат в Ла Скала с 40 минутни оглушителни овации! Впрочем прословутото съперничество между двете гранд дами на световния оперен театър периодично се подклажда от медиите и жадната за зрелища публика.
На 19.12.2004 година си отиде от този свят Рената Тебалди, а малко след като отпразнува 90-ия си рожден ден през юли 2014 и нейният дългогодишен сценичен партньор Карло Бергонци. Завещаха ни прозренията си и почти маниакалната потребност от красота, правдивост и достойнство в многобройните си сценични преобразявания, превърнали ги в кумири за безчет поклонници по целия свят в продължение на десетилетия.
