Учени от катедра "Астрономия" на СУ "Св. Климент Охридски" изследваха М2 – един от най-старите звездни купове в нашата галактика. Звездните купове представляват групи от звезди, свързани помежду си чрез взаимна гравитация, с предполагаем общ произход. Използвайки интересни подходи, астрофизиците успяват да получат по-точни данни за възрастта на М2, неговата структура и динамика. Резултатите, до които достигат, провокират към ново преосмисляне на този вид космически явления, затова неслучайно наскоро бяха публикувани на страниците на едно от най- авторитетните научни издания – Physica Scripta.
"Това, което получихме като резултат е, че М2 е по сплеснат в центъра, а към периферията става по-закръглен ", споделя д-р Георги Петров – един от четиримата учени, участвали в проекта, и допълва пред Радио България:
"В интерес на истината един велик руски астроном – Павел Холопов, през 1953 г. е направил първите изчисления без такива мощни компютри, с които разполагаме днес, и е забелязал тази тенденция на промяна на елиптичността от центъра към периферията. Астрономите след него обаче не са обърнали внимание на това и започват да взимат усреднена стойност за формата на звездния куп, защото в повечето каталози замерванията са само на едно определено разстояние от центъра."
На базата на обстойното си изследване българските учени успяват да определят и възрастта на звездния куп – 13,2 милиарда години. Според последните данни, които са от 2010 г., М2 е на не повече от 12,5 милиарда години. Д-р Петров пояснява:
"Защо е интересно това? Защото кълбовидните звездни купове са най-старите формирования в галактиката и във вселената изобщо, и по тях можем да съдим за долната граница на възрастта на самата вселена. Трябва да се помисли и за по-усъвършенствана теория, която да обясни защо звездният куп е по-сплеснат в центъра, а в периферията – по-заоблен, което е странно! Бихме очаквали да е точно обратното, тъй като през последните половин милиард години той на три пъти се е доближавал до центъра на галактиката и заради взаимодействието с нея би трябвало да е по-сплеснат в периферията. Трябва да се разработи теория, която да обясни тази промяна."
А докато резултатите от изследването, до които стигат родните астрономи, отваря нови хоризонти за познание, те вече подготвят следващия етап от проекта си, като разработват собствен софтуер, за да повишат точността на замерванията си.
Снимки: Катедра Астрономия, СУ "Св. Климент Охридски", NASA
