Задействана е процедурата за това концлагерът "Белене" да получи статут на недвижим паметник на културата с национално значение. Това обяви заместник-министърът на правосъдието Спаска Кинчева на кръгла маса, свикана в София от седем организации, които работят за съхраняването на паметта за бившия концлагер и жертвите на репресиите там.
Процедурата се бави от седем години заради невъзможност да бъде постигнато споразумение за границите на "Белене" като културен паметник и на вече съществуващите там защитени екологични зони и резервати. Експертите на Националния институт за недвижимо културно наследство обявиха на кръглата маса, че имат готовност конкретно сградите на Втори обект от концлагера "Белене" да бъдат обявени още този месец за паметник на културата. Остава обаче това да бъде съгласувано с Министерството на околната среда и водите и одобрено от министъра на културата Мариан Бачев.
Ключово е да бъде запазена паметта за репресиите и да няма пренаписване на историята с твърдението, че "Белене" е бил просто трудово-възпитателно общежитие, обясни журналистът Христо Христов.
"Искаме да се създаде някаква уредба, така че да се утвърди този район там, затвор като класически лагер", настоя Софка Петрова Николова, чийто баща Петър Николов е убит в "Белене".
