С признанието, че светът е в процес на промяна, Дания очертава своя път към по-силна и обединена Европа.
По време на пленарната сесия във вторник в Страсбург министър-председателят на Дания, Мете Фредериксен, представи програмата на страната си за ротационното председателство на Съвета на ЕС, което Копенхаген пое на 1 юли. Мотото? „Силна Европа в променящ се свят“.
Исторически възприемана като по-скоро скептичен и „пестелив“ член на Съюза, Дания напоследък прави рязък завой, възприемайки осезаемо по-проевропейска и активна позиция в отговор на множеството предизвикателства пред ЕС.
Тази трансформация се потвърждава и от литовския посланик в Дания, Аста Радикайте. В интервю за „Žinių Radijas“ тя споделя впечатленията си от скорошен разговор с напускащия германски посланик в Копенхаген.
Аста Радикайте, посланик на Литва в Дания (на литовски език):
„Той каза, че най-силното впечатление, което му остава от времето му в Дания, е промяната в позицията на страната. Когато пристигна, Дания беше възприемана — меко казано — като евроскептична. Днес тя е сред най-активните поддръжници и двигатели на европейската политика.“
Източник: ziniuradijas.lt – Ще изведе ли Дания въпроса за Гренландия на преден план в дневния ред на ЕС? Най-вероятно не.
Визията на датското председателство ще играе ключова роля, докато Европа се движи напред през особено бурните води на следващите шест месеца. На фона на войни по границите на континента, напрежение в отношенията с Китай, крайна нестабилност в Близкия изток, променлива трансатлантическа динамика, заплаха от търговска война и вътрешни напрежения, подхранвани от популистки партии – дори правителства – в самата Европа, адаптивността и креативността ще бъдат ключовите думи.
Аве Шанк-Лукас, временно изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в Естония, обобщава за слушателите на Kuku Raadio двата основни приоритета на настоящото председателство на Съвета.
Аве Шанк-Лукас, изпълняваща длъжността ръководител на представителството на Комисията в Естония (на естонски език):
„В сферата на сигурността, Датското председателство е решено да надгради инициативите, които бяха активно прокарвани по време на Полското председателство. Една от тях е подготовката за 2030 г. — срокът, до който Европейският съюз трябва да е в състояние сам да се защитава.“
А какво да кажем за втория приоритет на Дания: „конкурентоспособна и зелена Европа“?
Аве Шанк-Лукас, изпълняваща длъжността ръководител на представителството на Комисията в Естония (на естонски език):
„Най-важното е да се продължи с реформите, които подобряват бизнес средата, създават възможности за растеж на компаниите и полагат основа за иновации, инвестиции в нови технологии и развитие на умения. Разбира се, от изключително значение е и намаляването на административната тежест. Това е въпрос, по който Европейската комисия е изключително активна и вече е излязла с конкретни предложения, които са приети. Целта е най-вече да се облекчат фирмите от различни задължения за отчитане, както и да се опрости, например, изграждането на отбранителната индустрия.“
Източник: kuku.pleier.ee – Европа се нуждае от нова търговска стратегия и силна отбрана.
Да започнем с въпросите на сигурността и отбраната. Европейската комисия вече представи първите си законодателни предложения в тази сфера, а ролята на Дания ще бъде да ръководи преговорите между държавите членки в Съвета, както и между Съвета и Европейския парламент.
Ключовият въпрос е: как да се финансира подготовката за отбранителна самостоятелност на ЕС до 2030 г. Вече е постигнато споразумение относно т.нар. SAFE — заемно финансиране в размер на 150 милиарда евро. Междувременно, малко над половината от държавите членки са решили да активират националната предпазна клауза по Пакта за стабилност, за да увеличат с още 1.5% от БВП разходите си за отбрана.
Следващата стъпка е да се определи кои дейности трябва да бъдат финансирани съвместно — и показателно е, че самата Дания не отхвърля идеята за общо финансиране още от самото начало.
И все пак, в скорошно интервю за португалските ни колеги от Renascença, германският икономист и политически анализатор Волфганг Мюнхау изрази твърдото си убеждение, че въпреки повишените разходи за отбрана, ЕС ще остане зависим от САЩ по въпросите на сигурността поне още едно десетилетие.
Какви са основанията му за това мнение?
Волфганг Мюнхау, икономист и коментатор (на английски език):„Защото военната независимост не зависи от това колко харчим, а как го правим – как организираме отбраната си, с какви способности разполагаме. Днес всичко струва повече. Например, боеприпасите в Европа са значително по-скъпи, отколкото в САЩ. А Русия плаща само част от тези разходи. Така че фактът, че ние просто харчим повече пари, всъщност показва, че действаме доста глупаво. Вместо да търсим как да постигнем повече с наличния ресурс, ние просто наливаме още средства. А това, реално погледнато, няма да ни помогне.“
Източник: rr.pt – Волфганг Мюнхау: „Да харчим повече за отбрана означава, че сме малко глупави“.
Датското председателство ще настоява и за цялостни предложения в областта на сигурността, насочени към противодействие на хибридни заплахи като кибератаки и саботаж, със специален акцент върху региона на Балтийско море. Освен това ще работи по прилагането на препоръките от доклада на Саули Ниинистьо, свързани с гражданската и военната готовност на ЕС.
Що се отнася до икономиката и конкурентоспособността, програмата на новото председателство ще се ръководи от два ключови доклада — на Марио Драги и на Енрико Лета. Въпреки това, извън т.нар. Omnibus пакети за опростяване на регулациите, които в момента навлизат в преговорна фаза между Съвета и Европейския парламент, напредъкът в тази област остава ограничен.
Мортен Йесперсен, посланик на Дания в Латвия, очертава приоритетите на страната в тази сфера в интервю за Latvijas Radio.
„По въпросите на конкурентоспособността и зелената Европа става дума най-вече за подчертаване на намаляването на административната тежест и опростяването. Става дума за укрепване на единния пазар. Става дума за осигуряване на отворена търговска политика, включително, бих казал, диверсификация на веригите за доставки. Става дума също и за продължаване на зеления преход. Това включва по-добър и по-лесен достъп до чиста енергия. И, разбира се, трябва да постигнем съгласие относно климатичната цел за 2040 г.“
По припокриващите се теми за по-разнообразни вериги на доставки и зеления преход, Дания ще започне преговори по предложенията на Комисията за пълно отказване от руския петрол и газ. Въпросът е: как може да бъде постигната тази възвишена цел?
Нашите люксембургски колеги от 100,7 бяха в Орхус, Дания, за официалното откриване на датското председателство. Показателно е, че Орхус е мястото, където в момента се строи най-голямата геотермална централа в Европа.
Комисарят на ЕС по енергетиката Дан Йоргенсен – който, между другото, също е датчанин – използва случая, за да изрази подкрепата си за по-широкото разпространение на геотермалната енергия.
„Знаем със сигурност, че 20 процента от всички по-големи градове в Европа, геоложки погледнато, имат потенциала да направят същото. И в момент, когато отчаяно търсим източници на енергия, които могат да ни помогнат да се отървем от зависимостта си от изкопаеми горива, това е изключително добра новина.“
А какво да кажем за ядрената енергия — нещо, на което самата Дания отдавна гласно се противопоставя? Е, Йоргенсен, който в предишната си роля като министър на енергетиката на Дания водеше борба срещу ядрената енергия на равнище ЕС, отбеляза в Орхус, че ядрената енергия „остава част от нашата стратегия в Европа“.
И настоящият министър на енергетиката на страната Ларс Оугор е на същото мнение.
Ларс Агаард, министър на енергетиката на Дания (на английски език):„Необходима е комбинация от технологии. Ядрената енергия трябва да бъде част от решението.“
Изглежда, че нагласата към ядрената енергия в Дания наистина се променя. Това казано, ядрените електроцентрали са скъпи и по никакъв начин не представляват бързо решение — необходими са много години, преди да започнат да произвеждат електричество. Именно по тази причина, отбелязва Оугор, ще се дава предпочитание на други решения.
Ларс Агаард, министър на енергетиката на Дания (на английски език):
Миграция
По въпроса за миграцията позицията на датския премиер Мете Фредериксен, чиято партия принадлежи към европейското социалистическо семейство, е по-близка до тази на дясната Джорджа Мелони, отколкото до тази на другите социалисти. Всъщност, заедно с Мелони, тя е част от неформална група в рамките на Съвета, която се стреми към затягане на миграционната политика.
Мете Фредериксен, министър-председател на Дания (на английски език):
„Европейските граждани имат право да се чувстват в безопасност в собствените си държави. Затова трябва да укрепим външните си граници. Трябва да намалим притока на мигранти към Европа. Трябва да помогнем за стабилизирането на съседните на Европа страни и да улесним процеса по връщане.“
Това бяха думите на Фредериксен. А Аста Радикайте, посланик на Литва в Дания, подчертава, че именно тази тема ще бъде сред основните приоритети на датското председателство.
Аста Радикайте, посланик на Литва в Дания (на литовски език):„Те всъщност използват всички инструменти, с които разполагат, за да убедят държавите членки да приемат по-строга миграционна политика – не спрямо бежанци, които бягат от война, защото тук, например, можем да говорим за украинците в Дания, които са много добре интегрирани – а по отношение на онези, които търсят по-добър живот и не допринасят непременно за просперитета на страните си. Започвайки преди няколко години с шепа единомислещи държави, сега вероятно има около 15 страни членки, които подкрепят позицията на Дания, и вярвам, че Дания ще използва всички инструменти на своето разположение по време на председателството си, за да консолидира тази позиция.“
Датският посланик в Латвия, Мортен Йесперсен, отбелязва, че това ще включва и продължаване на един важен аспект от работата на полското председателство.
Мортен Йесперсен, посланик на Дания в Латвия (на английски език):„Това включва също така ангажираност и продължаваща подкрепа за онова, върху което Полша се фокусираше по време на своето председателство. А именно – инструментализирането на мигрантите. Ние знаем за какво говорим. Русия и Беларус използват мигрантите като политически инструмент на външните ни граници. Целта е, наред с друго, да се опитат да дестабилизират Европа.“
Източник: lsm.lv – Дания поема председателството на ЕС; приоритети – сигурна и силна Европа.
Гренландия
И, разбира се, Дания ще трябва да се справи с предизвикателство, при което се оказва на предната линия, след като президентът на САЩ обяви намерението си да анексира Гренландия – автономна територия под датски суверенитет.
Но Жозе Мануел Барозу, бивш португалски премиер и председател на Европейската комисия, казва пред Renascença, че Дания без съмнение ще омаловажи въпроса за Гренландия по време на председателството си, за да не отслаби още повече трансатлантическите отношения.
Жозе Мануел Барозу, бивш председател на Европейската комисия (на португалски език):„Датчаните, със своя северен прагматизъм, се опитват да попречат този въпрос да се превърне в централна тема, най-вече за да не замърсят отношенията със Съединените щати.“
Източник: rr.pt – Дурау Барозу: Дания ще „избягва“ темата за Гренландия, за да „не замърси отношенията със САЩ“
Посланик Радикайте е на същото мнение.
Аста Радикайте, посланик на Литва в Дания (на литовски език):„Наистина, Дания използва всички свои дипломатически канали, за да разреши този въпрос възможно най-гладко, без да го прави публичен, и не мисля, че това ще бъде част от дневния ред на Европейския съюз.“
С други области на фокус, включително разширяването и преосмислянето на дългосрочния бюджет на ЕС, изглежда, че Дания може би си поставя прекалено амбициозни цели за едно шестмесечно председателство. И все пак, както подчерта премиерът Фредериксен в своето встъпително изказване, най-важното е да се защити самата основа на Европейския съюз: неговите фундаментални ценности и духът на сътрудничество.
Мете Фредериксен, министър-председател на Дания (на английски език):„Европа е преди всичко идея. Това е начинът, по който мислим. Нашите фундаментални ценности — свободата, демокрацията, върховенството на закона, дълбоката ни вяра в прогреса, науката и здравия разум, в стремежа ни утрешният ден винаги да бъде по-добър от днешния, нашият социален модел, правото да мислим, вярваме и говорим свободно. Това са основополагащите идеи, върху които е изграден нашият континент, и те текат във вените на всички европейци. Европа е сътрудничество, дискусии и трудни компромиси. Но преди всичко, Европа е великолепен, богат и разнообразен континент, който отново и отново успява да се изправи.“
Вдъхновяващи думи.
Оригиналния подкаст на английски можете да чуете тук
