Държавите членки на НАТО, сред които и България, ще трябва да отделят по 5% от своя БВП в разходи за отбрана или до 950 млрд. долара годишно. Това бе потвърдено след срещата на върха на НАТО преди месец.
Ангажиментът, приет в декларацията от срещата, включва 3,5% от БВП на всяка страна за директни инвестиции във въоръжение. Допълнителни 1.5% от БВП трябва да бъдат инвестирани в "защита на критичната инфраструктура и мрежи, гарантиране на гражданската защита и устойчивост, разгръщане на иновации и укрепване на базата на отбранителната промишленост".
Според експерти новите цели на НАТО за ръст в отбранителните разходи поставят различи въпроси като това - дали необходимите финансови и бюджетни компромиси ще застрашат усилията на държавите да адаптират икономиките и обществата си към климатичните промени.
"Важно е да инвестираме умно, за да предпазим обществото си не само от военни заплахи, но и от различни други кризи едновременно", категоричен е експертът по устойчиво развитие и климатични политики Апостол Дянков.
"Двата процента от БВП, отделяни за отбрана през последните години, са били абсолютен минимум. Може да се каже, че сега се връщаме към време на друга Студена война, когато е нормално разходите да бъдат много повече – коментира пред БНР-Радио София Данков. – От друга страна икономиките ни не са подготвени за това. Затова настъпва моментът, в който да се запитаме какви са реалните заплахи за съвременните общества – не само военните геополитически заплахи и климатичните промени, но например и социалната кохезия, ръстът на доходите, жилищната политика и пр."
Данков даде и конкретни примери за стоки, продукти, технологии и съоръжения с двойно предназначение (освен военно), като дроновете.
Тези решения могат директно да помагат при бедствия, но и да имат научна функция, допълни експертът.
Но стратегията за адаптация трябва да предвижда и осигурява свързаност между различните сектори.За подробности по темата чуйте разговора на Катя Василева.
