В част от регионалните исторически музеи няма реставратори, обяви пред БНР директорът на Националния археологически институт към БАН доц. Христо Попов. Част от кадрите са намерили по-добра работа в чужбина, а тези специалисти са изключително необходими, защото правят експертизи в полза на институции като прокуратура, полиция и ГДБОП, свързани с атаки срещу културно-историческото наследство.
Регионалните исторически музеи в страната са 28 на брой. Липсата на реставратори в част от тях, според доц. Христо Попов, е наистина огромен проблем:
"Просто няма на пазара, няма създадени кадри, или има създадени наши кадри, които вече са намерили по-добро поприще, по-добро заплащане и по-добра среда за оцеляване в чужбина. Има откровено големи и важни музеи, които са се сблъскали с този проблем или пък техните дългогодишни реставратори, които са много добри специалисти, са пред пенсия и няма кой да ги смени. Затова тук, с Националната художествена академия, които възстановиха програмата за археологическа реставрация, която години наред беше не точно пренебрегната, но по една или друга причина не функционираше и не съществуваше. Основното внимание се обръщаше на стенописи и на живопис. Има редица направления в областта на реставрацията, които на нас просто ни липсват. Далеч не говорим само за реставрация на метал и на керамика. Нямаме реставратори за органика, нямаме за стъкло. Все по-малко са тези, които се занимават с камък".
Доц. Христо Попов каза още, че у нас често се повтаря как страната ни е в Топ 3 в Европа по богатство на културно-историческо наследство наред с Италия и Гърция, а една важна част от веригата, свързана с опазването му - тази на реставраторите, е значително намаляла.
